Българският празник Гергьовден – денят на св. Георги, 6 май – ухае на току-що набрани билки, на прясно издоено мляко и на печено агне. По традиция главни „герои” на този ден са овчарите и техните стада. Но в подготовката и веселието участват всички. Гергьовден отбелязва началото на главния стопански период – лятото. Затова обредите в този ден обхващат всичко важно за успеха през новия сезон – посевите и стадата, покровителя им св. Георги, здравето и работоспособността на хората, разбирателството в семейството и в селската общност. Ето защо Гергьовден е бил най-значимият и всеобщ празник през годината за българите.

На Гергьовден селските къщи осъмват окичени със зелени клонки от бук, глог и люляк, стръкчета коприва, здравец и всякакви билки, набрани по полето и из гората още от предния ден. Девойките плетат зелени венци, през които всички ще се провират за здраве през цялата година. Ергените окачват зеленина по портите на своите избраници – като любовно вричане. Майките посипват свежи клонки върху завивките на децата, за да са здрави през годината. Всяка домакиня връзва билки на нощвите, в които ще месят празничните хлябове. Овчарите окичват с прясна зеленина кошарите и котлите за първото пролетно доене и захранват с билки добитъка. На този ден хората бележат със зелен венец първата излязла от кошарата овца и жертвеното агне за светеца-патрон на празника св. Георги. Вярва се, че гергьовската зеленина е особено благотворна – зарежда с енергия, здраве и плодовитост както хората, така и животните. В това време свети Георги обхожда нивите и кошарите, разказват празничните песни. Светецът проверява дали са покълнали посевите и дали стадата са се умножили с новородени агнета и козлета.

© Снимка: Венета Николова

Вярва се, че гергьовската зеленина е особено благотворна – зарежда с енергия, здраве и плодовитост както хората, така и животните.

Според легендата Св. Георги побеждава в битка митична ламя, заграбила изворите, и по този начин осигурява живителна влага за посевите, както и „златния” гергьовски дъжд над нивята. И най-важното, светецът освобождава „три синджира” орачи, копачи-лозари и овчари, пленени от злосторни самодиви или иначе казано – от зимното бездействие. И тогава се отприщват три реки на благоденствието. Затова земеделците и пастирите обещават да се отплатят на св. Георги щедро от новата реколта – да му дарят двеста-триста кила бяло жито, триста мери руйно вино и триста вакли овена. Но светецът отказва изобилните дарове и пожелава само едно агне, дарено на Гергьовден „от сърце” – с искрена почит към покровителя и неговия празник. И понеже това негово желание някога се изпълнявало от всяко семейство, Гергьовската трапеза събира всички жители на пищно общо пиршество с печени агнета, обредни хлябове, вино и непременно първите зелени растения – пресен лук, коприва и много трапезни билки.

Гергьовденските ритуали на овчарите са празнична „версия” на предстоящото им всекидневие. На този ден още докато преброяват ритуално стадата, овчарите планират как ще ги разпределят за различни пасища и стопански цели. Собствениците на по-големите стада точно на празника наемат помощници за лятото. Обредните хвалебствени песни на Гергьовден описват несметни стада и техните горди стопани. Но колко трудно се отглежда и опазва голямо стадо подсказва една шеговита песен. Младият овчар Иван бил подлъган от мома да слезе в селото на седянка и изоставил своето стадо в планината. Когато се върнал, лекомисленият овчар открил, че стадото му е било погубено от вълци и мечка-стръвница. „Двеста ми бяха овците, триста ми бяха шилета, от двеста – две са останали, от триста – три са останали!” Други присмехулни песни разкриват, че някои овчари се хвалят твърде много, за да спечелят сърцето на някоя мома, но истината се разкрива точно на празника. „Когато дойде голям ден Гергьовден” – разкрива един такъв сюжет – големите стада, с които се е хвалил овчар Раю, се стопяват и той се оказва собственик само на едно яре, а вместо казан мляко, всъщност издоява само паничка и подквасва само една лъжица кисело мляко. В друга подобна песен мома се присмива на млад овчар, който се е хвалел, че има много помощници, но неговото „голямо стадо”, всъщност, може да се покрие с една престилка и да се нахрани с една китка босилек. Но бедни или по-богати, овчарите някога са били любимци на момите и дори на митичните девойки-самодиви, защото ги омайвали със своите майсторски свирни на кавал или овчарска свирка. Техните игриви или тъжни мелодии са единственото развлечение в самотните дни и вечери на овчарите по планинските пасища и кошари през лятото.