Жителите на всяко селище пазят стари предания как е възникнало то, от къде идва неговото име. Тези разкази понякога звучат твърде приказно и не винаги съвпадат с историческите или научни факти. Но преданията разкриват как местните хора разбират своето минало.

Своя легенда разказват жителите на известния град Габрово, северно от Балкана, смятан за географски център на България. Градът възниква на стратегическо място – на брега на река Янтра, близо до старопланински проход. Мястото харесало на един ковач на име Рачо. От там минавали търговски кервани и много пътници. Ковачът подковавал конете им и винаги имал много работа. Скоро наоколо започнали да се заселват и други занаятчии – едни шиели дрехи за пътниците, други им поправяли каруците, трети ги гощавали и им давали подслон в ханове. А името на новото селище Габрово дошло от огромното дърво габър, което се извисявало над огнището на Рачо ковача и се виждало отдалеч. Статуя на основателя от преданието се издига днес в центъра, но сред коритото на река Янтра. Казват, че крайно пестеливите габровци вдигнали там паметника, за да спестят място на някогашната централна търговска улица.

На юг, в Тракия, района на град Пазарджик има село Говедаре. Местните хора разказват мистериозна история как е възникнало "на гола поляна". Никой не смеел да ходи на тази поляна. Говорело се, че там нощем се появява лудо биче с остри рога и промушва когото срещне. Но веднаж млад говедар от близко село изгубил своята крава. Търсил я дълго и късно през нощта се озовал на страшната поляна. Когато лудият бик се появил в тъмнината, говедарят помислил, че това е неговата крава и я хванал за рогата. Животното се мятало и опитвало да го промуши, но смелото момче се борило да го задържи цяла нощ. Когато започнало да се разсъмва, бикът сякаш се стопил във въздуха. А момчето видяло, че държи в ръцете си дръжките на голям казан. Погледнало вътре. Казанът бил пълен с жълтици. Някога имало поверие, че всяко закопано имане нощем, "оживява" в образа на лудо животно. С така неочаквано добитото съкровище младият говедар си вдигнал къща и устроил стопанство на поляната. Скоро около неговия чифлик започнали да се заселват и други хора. А заради младия пастир нарекли селото Говедаре.

Сходно предание се разказва и за подбалканския град Котел, южно от старопланинското било. Някога конете на заможен човек от близкото село Новачка се изгубили, докато пасели из планинските ливади. Тръгнали ратаите на богатия да търсят конете. Цяла седмица обикаляли планината и накрая открили конете на горска поляна. Красивата местност толкова харесала на хората, че решили да преместят своето село на това място. Наоколо било гора и преселниците имали под ръка много материал за строежа на новите си къщи. Някои дори запазвали цели дървета, както са на корена, само орязвали клоните и приковавали дъски и оформяли къщите си. Така се създало ново селище, което нарекли Котел.

Прочутият днес балнеоложки град Хисаря има хилядолетно минало – още от първото праисторическо поселение, после и като селище на древни траки, а римският император Диоклециан му дава статут на римски град и го назовава със своето име. Но народно предание свързва името на своя град с наследниците на Филип Македонски. Той завещал града, носещ неговото име по онова време – Филипопол (днешния Пловдив) на сина си, а на дъщеря си Хеса – днешния град Хисаря. Братът и сестрата спорели къде е границата между техните владения. Затова измислили хитроумен начин да решат спора. Уговорили се, щом пропеят петлите на следващото утро, всеки да тръгне от своя град и където се срещнат, там да бъде границата. Но сестрата напоила своя петел с вино и той пропял много по по-рано. Така тя успяла значително да изпревари брат си и се срещнали съвсем близо до неговия град Пловдив. Братът бил принуден да признае за владение на сестра си по-голяма територия, но за отмъщение проклел нейния град да се смалява, докато неговият процъфтява. Затова днес Хисаря е значително по-малък от Пловдив, но пък привлича хиляди гости с лечебните си минералните си води.