Глобалната икономическа криза, която засегна и България, донесе със себе си и голяма безработица. Сериозна част от безработните у нас са млади хора, много от които без особени професионални умения. Това срива шанса им да си намерят работа в тежките месеци на кризата. Наред със стимулиране на икономиката за по-бързо излизане от кризата, правителството е разработило програми, които подпомагат тази възрастова група сред безработните да намерят място на пазара на труда.

По данни на Агенцията по заетостта безработните българи през месец март са 375 607 души от 7,5 милионното население на страната. Една от най-засегнатите групи са младите хора. През март 2010 г. регистрираните безработни младежи до 29 години наброяват 70 хиляди. Това е 18,6 процента от всички безработни лица. Преобладаващата част, или 62 процента от тях, са без квалификация и без специалност. Половината са с минимално образование – основно или дори незавършено основно образование. Това силно намалява шансовете им на пазара на труда. И за да оцелеят, голяма част от тях минават в сивата икономика.Те приемат каквато и да е работа, нископлатена и неотговаряща на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Въпреки ограничените възможности на бюджета на страната, правителството предлага програми и е осигурило средства за най-засегнатите от кризата лица. На помощ идват и парите по Оперативната програма на ЕС „Развитие на човешките ресурси”. „Тези средства се използват за осигуряване на защита и субсидирана заетост с цел недопускане на масова продължителна безработица и изпадане в бедност на млади хора”, подчерта неотдавна в парламента министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той заяви още:

„В изпълнение на Закона за насърчаване на заетостта Министерството на труда и социалната политика финансира и изпълнява посредством Агенцията по заетостта различни програми и мерки за намаляване на младежката безработица. А това става чрез включване в обучение, стажуване, създаване на заетост на безработни младежи до 29 години. Младежите получават ваучери и се включват в различни курсове за професионална квалификация или за придобиване на ключови умения в периода на безработица. Това е цел на програмите „Аз мога” и „Адаптивност”. Не се изисква финансиране от страна на лицето, получило този ваучер или от неговия работодател. Младежите, включени в двете схеми, вече са над 6600.”

Със средства на европейската програма „Развитие на човешките ресурси” се изпълнява проектът „Шанс”. Той е насочен към повишаване на конкурентноспособността на младите хора на пазара на труда. Програмата осигурява обучение по информационни технологии и чужди езици. С бюджет от 15 млн. лв. през тази година ще бъдат обучени 10 000 безработни млади българи до 29-годишна възраст. Само през първите два месеца на годината в проекта са включени близо 3000 безработни. Освен това младежите могат да се включат и в обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация. За преодоляване на липсата на практически опит и умения, на младите хора се осигурява стажуване при работодател. Държавата не натоварва финансово работодателя, а в продължение на 6 месеца осигурява на стажанта трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, както и дължимите осигуровки. По тази схема чрез финансиране от държавния бюджет до края на годината ще бъдат наети 300 души.
Продължава изпълнението и на националната програма „Старт в кариерата”. Тя дава възможности за придобиване на трудов стаж на безработни младежи, завършили средно или висше образование. Към края на месец февруари са осигурени работни места на 377 младежи. До края на годината по тази програма ще бъдат наети още 600 младежи. Много важен елемент за намаляване на младежката заетост е насърчаването на работодателите да разкриват нови работни места, на които да наемат млади хора. Бюджетът предоставя средствата за работната заплата и дължимите осигуровки. По такива насърчителни режими вече работят 1500 младежи и до края на годината още най-малко 900 млади хора ще намерят своя работодател.