„Не бива да губим време и енергия в мисли за самосъжаление”, убедена е психоложката Ирина Недялкова

публикувано на 27.04.10 в 10:01

„Животът ни е даден, за да се учим да ставаме по-силни”, казва Ирина Недялкова.

Снимка: Диана Христакиева

Визитната й картичка е толкова шарена, че откъдето и да я погледнеш, все е интересна. Ирина Недялкова е родена в Русия, в Нижни Новгород. През 1986 г. завършва Горкиевския политехнически институт с инженерна специалност. След това се премества да работи в Кавказ в тамошната обсерватория. През 1992 година идва в България. Завършва магистърска степен – специалност “Психология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. В момента Ирина е управител и преподавател в Центъра за личностно и професионално развитие „Интеншън скуул”. Провежда курсове за личностно развитие и повишаване на ефективността, за развитие на ключови компетенции както за възрастни, така и за деца. Работи и индивидуално с клиенти по програми за реализация. Участва като гост и консултант в популярни български телевизионни предавания: „Идването ми в България стана по доста интересен начин – разказва Ирина. – Като малка гледах един музикален клип с прекрасна песен на чужд език. Видях красив град с много цъфнали рози. След това много убедено си казах: „На това място искам да живея!” Когато дойдох в България за първи път, в София, пред НДК усетих нещо познато и си казах: „Аз това място го познавам отнякъде”. Омъжих се както доста рускини, които идват в България, за българин, работещ в Русия – астроном, преподавател в СУ, доктор по астрономия. Аз тогава бях програмист, работех в северен Кавказ в една от най-големите руски обсерватории. С психология се захванах тук, в България. Намерих себе си в тази професия и честно казано, живея втори живот тук. Това е втората ми родина. Отгледах в България двете си дъщери и съм щастлива. Дойдох в България с голямата си дъщеря, която беше тогава вече на седем години. Не знаеше български и изживя културен шок в началото, но проговори чист български, без акцент за разлика от мен, която все още говоря с акцент. Съпругът ми е от Плевен и там има едно голямо и задружно семейство. Това семейство ме прие по такъв невероятен начин, че изпитвам огромна благодарност за цял живот към тези хора. Те ми помогнаха да се почувствам желана, добре дошла. Давам си сметка, че за съжаление много трудно се създават емоционални връзки и приятелства, когато си в зряла възраст. Имам невероятни познати, които много ми помагат и в личен, и в професионален план. Има и хора, макар и малко, които мога да нарека приятели. Любимият ми град в България е столицата София. Много обичам също така Пловдив и черноморския град Варна. Те притежават невероятна атмосфера и дух. С огромно удоволствие посещавам и Велико Търново, още повече, че съм завършила психология във Великотърновския университет.”

В България Ирина пристига през 1992 година, няколко години след демократичните промени у нас. Как според нея се промениха българите и животът у нас оттогава? „Има огромна промяна, казва тя. През 1992 година усещах голямо объркване, несигурност у хората как да продължат живота си занапред, какво ги очаква… Сега вече има много повече увереност, много по-малко носталгия по миналото. Това е хубаво, защото носталгията е деструктивна и ненужна емоция. Колкото по-малко гледаме с носталгия в миналото си, толкова повече сили имаме да изграждаме по-добро бъдеще.”

Ирина Недялкова провежда тренинги за дами, които желаят да придобият психологически умения за общуване с мъжете – бизнес партньори, съпрузи, приятели. Какви са нейните впечатления от българските жени? Когато дойдох в България, бях с нагласата да видя определени качества у българките, защото съм чувала, че в по-южните държави жените са по-темпераментни, по-страстни и харизматични. Сблъсках се обаче с парадокс. Българките са много привлекателни, но при повечето от тях има една потисната сексуалност. Това е много разпространен проблем за огромно мое съжаление. Провеждам консултации с много жени, които не успяват да намерят своя път в живота, защото се опитват да се реализират в няколко направления едновременно – и в семейството, и в работата и понякога, отдавайки предимство само на едното, губят другото и това ги докарва до депресия, развиват чувство на малоценност. Често жените се нагърбват с работа, семейство, дом, деца и забравят, че са жени, че имат необходимост от внимание и любов. Всичко може да се промени с осъзнаване, с изграждане на система от приоритети. Животът ни е даден, за да се учим, да ставаме по-силни и аз се опитвам да правя точно това и да уча жените да го правят и да ценят себе си.”

По публикацията работи: Диана Христакиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!