Тази година темата на провелите се “Виенски икономически разговори в София” бе “Екологична икономика за зелена България”. По думите на българският министър на околната среда Нона Караджова България води политика в подкрепа на “зелената” икономика.

От една страна, тази подкрепа се изразява в това “екоинструментите да се прилагат само с цел опазване на околната среда, но не и като регулаторен режим, с който може да се рекетира или затруднява бизнесът”, коментира г-жа Караджова. България прилага и чисто пазарно ориентирани инструменти като например задължението за изкупуване на енергия от възобновяеми енергийни източници на преференциални цени, схемата за търговия с емисии на парникови газове и т.н. Министър Караджова спомена и още една посока на мислене в тази област, която може да се превърне в бъдеща политика и на България.

“Има държави, припомни тя, които вече успешно прилагат и зелена данъчна политика като изместват постепенно данъците от труд и капитал към енергийни данъци и такива за замърсяващи производства, допълнителни такси, които могат да се налагат за ползване на първични природни ресурси, така че последните да се черпят по-пестеливо.”

Важен елемент на “зелената политика” е и поведението на купувачите, които чрез своя избор могат да упражняват натиск и да направляват икономиката да произвежда по-екологосъобразно. В България трябва да поработим доста в тази област, смята министърката, и чрез информационни кампании да приучим потребителите да избират продукт, който черпи по-малко природни ресурси, а след употреба оставя по-малко отпадъци.

“Моята мечта е да видя, а вече има такива индикации, че в бизнеса става модерно да си екологичен – сподели Нона Караджова. - В крайна сметка ръководителите на бизнеса също са жители на тази земя. Тук бих искала да се похваля – добави тя, - че съм един от най-щастливите министри на околната среда в България. Тъй като имам изключителната подкрепа на моите колеги в т.н. икономически сектори – индустрия, енергетика, регионално развитие, транспорт, земеделие и лично на премиера, без чиято помощ не би успял нито един министър на околната среда, независимо какви правомощия има и какви регулации прилага.”

Сред постиженията на министерството за 9-те месеца управление министър Караджова изтъкна голямото изоставане по отношение на търговията с парникови газове, което България преодоля за рекордно кратък срок.

“Направихме и невъзможното в тази област – заяви тя. - През годините, в резултат на закриването на много заводи, ние многократно изпълнихме нашите задължения по протокола от Киото за намаляване на парниковите газове. Нашето общество плати много висока цена за това. Справедливо е сега да можем да се възползваме от предоставената ни възможност.”

Сред прилаганите инструменти за насърчаване на “зелената икономика” министър Караджова спомена и т.н. “зелени” обществени поръчки.
“Миналия месец проведохме обществена поръчка за доставка на рециклирана хартия за принтери в министерството – каза тя.- В условия на криза сме с доста скромен бюджет. Затова помолих колегите да проверят да не би да има голяма разлика в цената на рециклирана хартия за принтери и обикновената. Оказа се, че цените са напълно съпоставими. Мисля, че това трябва да стане правило за цялата администрация. Може би ще бъде полезно да разработим и практически справочник за това кои са областите, в които могат да се прилагат тези зелени обществени поръчки. Така бихме подтикнали бизнеса да се ориентира към задоволяване на потребностите на публичната администрация от по-екологични консумативи и услуги.”