Педагогическият метод на Селестен Френе има своите български последователи

Създаденият още през първата половина на миналия век педагогически метод на французина Селестен Френе, наречен “Движение за съвременно училище”, има последователи по целия свят, макар да не е възприет като основна политика в образованието на нито една страна, дори и във Франция. Почти век по-късно, неговото “модерно училище” не губи актуалността си и привлича все повече последователи. То има привърженици и в България. Засега само един детски център и едно частно училище в София прилагат по-цялостно този метод. Останалите им колеги само вписват отделни елементи от подхода “Френе” в “традиционните” училища.

Накратко представен, методът “Френе” разчита на практическите занимания за достигане до теоретични обобщения, на про-активното участие на ученика в познавателния процес, предоставянето на по-голям избор на ученика в рамките на учебния процес, но и ангажирането му с по-голяма отговорност за крайния резултат. И още – създаване на умения за колективна работа и дискусии за взимане на общи решения в хода на учебния процес и живота в училище. Това е метод, който поставя уважението и ценността на ученика като личност в центъра на обучението.

Тони Календерова, преподавател в частното общообразователно училище “Дрита” е “влюбена” в този метод и ни обяснява защо. “Нито един момент на работа не може да бъде обвързан със скуката – казва тя . - Интересно и наситено е изцяло времето и на децата, но и на учителите, което за мен е много важно. Навремето у нас много се говореше за правото на избор в живота, което възпитава отговорност, но аз не виждах мястото на този избор в реалната учебна среда. Допада ми това, че няма заклеймяване на слаби и силни ученици, че всеки един си тежи на мястото и е ценен за нещо от групата, за която той допринася според своите способности и възможности.”

При по-малките, до 10 години, методът набляга върху изграждането на определени добродетели у децата, връзката между свободата и отговорността, работата в група и способността за самооценка. Прилагащият метода “Френе” детски център за извънучилищна подготовка “Смарт” в София, прилича твърде малко на останалите детски заведения. Първото, което се набива на очи, е, че тук няма нито телевизор, нито компютърни игри, че всичко е ярко, цветно, забавно и безкрайно уютно. Впечатлява и пълната свобода, с която се ползват децата. Обувките се оставят в преддверието, дори родителите влизат вътре с найлонови калцуни. Затова в детския център можете да видите и налягали по пода деца или пък премятащи се из залите, сякаш са във физкултурен салон.

“Тук си говорим много за добродетелите и държим много на личностното израстване на децата – разказва директорката на детския център Таня Димитрова. - Имаме си “Къща на добродетелите”, където децата постепенно се запознават по много интригуващ начин с тях.”

Дори рисунките на децата са колективно дело.

Особено важен е личният контакт. Не само учителите, но и директорката тук познава отлично всяко едно от децата. “Смея да кажа, че ги познавам повече от родителите им – твърди Таня. - За всяко от нашите 32 деца отделям време да попитам как е минал денят му в училище, какво се е случило с приятелите му, как се чувства. Особено много работим върху емоционалното разтоварване на децата. Извън личния контакт си имаме закачени три кутии. Едната се казва “Мъчно ми е”, другата е “Радвам се”, третата – “Благодаря на ...” е най-голямата. Когато нямаме достатъчно време да говорим с децата, ги приучваме да използват тези кутии като на малки листчета изразяват своите чувства. Веднъж или два пъти в месеца се събираме в кръг, четем и обсъждаме анонимните листчета в кутиите. Целта е да научим децата добре да разпознават нюансите на различните чувства, които ги вълнуват и да изразяват това.”

Децата се насърчават да изработват сами нагледни помагала за учебния процес и да ги излагат на видни места, за да може всеки да се ползва от тях. Така всички детски сетива се включват в затвърждаването на знанието, което е един от принципите “Френе”. Другият метод – за работа в група тук се разпростира дори и върху ателието по рисуване.
“Освен, че се рисува, там и много се говори, за да приучим децата да търсят красотата около себе, да я изразяват в рисунката, но и говоримо – обяснява директорката. - Любопитно е, че тук всяко дете работи върху картина на друго дете. Така приучваме децата да не бъдат себични. А понеже на това поколение много бързо им омръзва и им става скучно, често едно дете започва картината и я оставя недовършена. И в един момент подреждаме всички картини, на някого му хрумва, че може да нарисува още нещо върху чужда картина, взема и я дорисува. Така те нямат авторски картини, картините са на цялата група. Всеки по нещо е пипнал, нарисувал със своето виждане. Но се получават невероятни неща.”
Децата от детския център излагат често своите картини в различни столични болници, за да внасят с тях свежо настроение там.

Ще попитате защо в центъра няма телевизори и компютърни игри?
“Имаме един лаптоп с интернет, но той се използва само когато на децата от училище са дадени проекти и трябва да търсят информация в интернет – отговаря г-жа Димитрова. - Проблемът е, че от тази информационна лавина, която заобикаля нашите деца от малки, те не могат да разговарят помежду си, не знаят как да играят, когато се съберат две-три деца, а тук попълваме точно тази празнота.”

Свободата, отговорността и гражданската позиция са част от добродетелите, които методът “Френе” поощрява у по-големите ученици. За подобен случай от практиката на училище “Дрита” разказва Тони Календерова.
“На гимназистите направи впечатление, че пред училището няма кофи за разделно събиране на отпадъци, нито пешеходна пътека. И тогава писаха писма до кмета. Контейнерите доста бързо се появиха, докато изрисуването на пешеходна пътека отне година и половина. Но в крайна сметка имаме пешеходна пътека. Децата бяха щастливи, защото видяха, че тяхната инициативност, писането на официални писма все пак са довели до реакция на властите и до положителни последици.”