Всеки, който е имал шанса да се докосне, макар и за кратко, до магията на Странджа, разгърнала вековните си гори чак до бреговете на южното ни Черноморие, ще ви убеди, че опознаването на планината може да се превърне в истинско приключение. За разлика от приморската й част, която през последните години бе преобразена до неузнаваемост от стихийното строителство на хотели и вилни селища, по-отдалечените й кътчета са на светлинни години от съвременността и агресивното настъпление на багерите и бетона.

Странджа е планина с хилядолетна история. Това е земя на долмени и древни гробници, на тракийски светилища и оцелели до наши дни средновековни крепостни стени. Всяко странджанско село си има своя старинен християнски храм, а местните хора пазят и до днес колоритния си фолклор и традиции. В района има оцелели от езически времена обичаи, като нестинарството например, което до днес се практикува в някои селища. Фактът, че до преди 20 години голяма част от планината попадаше в затворената гранична зона с южната ни съседка Турция допринесе значително за опазването на нейното природно и културно историческо наследство. Планината е покрита с гъста мрежа от маркирани пътеки. „Освен това сме създали общо 7 тематични пешеходни маршрута, които разкриват природните богатства на района” – разказва Мария Патронова от Природен парк Странджа, който със своите 1161 кв. км. е най-обширната защитена територия на България.

Странджанският природен резерват „Силистар” се разпростира до най-южния и най-красив плаж на българското Черноморие.

„Интересен маршрут е т.нар. „Марина река” – уточнява тя. - Той е в близост до село Българи и град Царево. Движейки се по него, туристите могат да научат всичко за вечно зелените обитатели на планината, които са се запазили още от ледниковия период – това е странджанската зеленика, тиса, колхидски джел и много други. Те могат да научат и за животните, които се срещат в природния парк, като дивата свиня, сърната, елена и т.н.”

Любителите на екстремните преживявания се спускат с надуваеми лодки по река Велека, която криволичи през вековните гори на планината, за да се влее в Черно море близо до село Синеморец. Впрочем, през лятото от самото село организират разходки с лодка и беседа нагоре по течението на реката, които са много популярни сред летовниците. Синеморец разполага и с конна база, от която можете да си наемете вихрогон и да поскитате из околностите. Ако не умеете да яздите, се отбийте в с. Стоилово. Там ще ви качат на магаре. А ако успешно се справите с предизвикателството, получавате сертификат за „правоуправление на стоиловско магаре”. Сред кандидатите за „престижната” диплома има и много чужденци, които отсядат в местните села, за да се потопят в коренно различна от напрегнатото им всекидневие атмосфера.

От село Синеморец се организират разходки с лодка и беседа нагоре по течението на реката.

Странджанските села са притихнали в зелената прегръдка на планината и сякаш нищо не може да ги събуди от обзелата ги дълбока летаргия. Тук животът си тече все същият от десетилетия насам. На централния селски площад се мъдри неотменната сграда – обикновено най-високата в селото, в която се помещава кметството, до нея пък се намира полупразният училищен двор, както и селският магазин „От всичко по нещо”, винаги затворен по обяд. По прашните улици рядко ще срещнете хора. Най-много над главата ви да прелети щъркел или да се стреснете от магарешки рев. Но не се учудвайте от това странно спокойствие! Странджа е сред най-слабо населените територии в България. Тук селищата са сравнително отдалечени едно от друго, а голяма част от населението отдавна се е преселило в по-големите градове. През последните години обаче в района настъпи известно оживление благодарение на туризма. Граматиково, Стоилово, Бръшлян, Бродилово, Кости, Българи – това са сред най-популярните адреси на селския туризъм в планината. В тези китни селца ще откриете чудесни къщи за гости в типичен странджански архитектурен стил, предлагащи уют и удобства сред вековните букови гори.

Странджанските села са притихнали в зелената прегръдка на планината и сякаш нищо не може да ги събуди от обзелата ги дълбока летаргия.

Местната кухня е една от атракциите на Странджа. „Използват се екологично чисти продукти, а повечето ястия се приготвят по стари рецепти” – обяснява Мария Патронова и добавя: „В Стоилово туристите могат да опитат много интересна питка, направена в подница /кръгъл глинен или метален плосък съд/. Представлява омесено тесто, изпечено на жарава с домашно козе или овче сирене. Но най-характерният специалитет за нашия край е странджанският зелник – много вкусна баница, която се приготвя във всяка къща по различна рецепта. Казва се зелник, защото се прави със зелени неща – лапад, спанак, коприва и др. Туристите се впечатляват и от нашия фолклор, който е добре запазен. Странджанските песни продължават да се пеят от младите хора. Те са по-бавни и тъжни и са много въздействащи. През лятото посрещаме повече туристи, които отдъхват на Черноморието ни. Те посещават с. Бръшлян, където всеки ден се правят седенки с участието на местните жени. Всеки може да ги чуе как пеят или да се хване на хорото.”

Снимки: Венета Николова