Българският народ има свое название за християнския празник Възнесение Господне. Тогава, на 40-ия ден след Великден, според новозаветното писание, възкръсналият Христос се въздигнал в небесата. Във фолклорния календар този ден се нарича Спасовден – ден на Спасителя. Но народните поверия придават на този празник и друг смисъл.

По народна традиция на Спасовден едни се молят дъжд да спаси посевите. Други търсят спасение, изцеление от тайнствени нелечими болести. Трети се надяват този ден да им донесе дългоочаквана рожба. За да постигнат това, и едните, и другите прибягват до древни обреди. В тях реалното се преплита с мистика и магически действия. Но при всички случаи човекът търси връзка с природата, за да получи от нея най-желаното – плодородие за земята, родовитост за невестите и здраве за болните. Земеделците, уплашени от суша, пращат свои „посланици” – малки момичета, наричани обредно „пеперуди”, да измолят със своеобразен танц от свети Спас живителен дъжд за нивите. Момичетата и по-възрастните жени обхождат землището на селото и обредно имитират дъжд като къпят „пеперудите” обилно с вода. А в Добруджа селските жители излизат по близките поляни като носят котли, пълни с вода. Там изливат водата в земята и захлупват празните котли надолу с отвора, за да се сбъднат молитвите им за дъжд.

Обратно на обилното проливане на вода в молебена за дъжд, една лечителска практика на Спасовден разчита на естествените капки роса по тревите. Казват, че в този момент росата е целебна. Затова търсещите спасение от тайнствената „самодивска” болест мълчаливо се търкалят по ливадите рано сутринта на Спасовден. Ако след това станат и тръгнат към селото без чужда помощ, значи празникът им е донесъл спасение от незнайната болест. Но преди това трябва да са пренощували на самодивска поляна край стрък самодивско цвете, наричано също и росен. В потайната нощна доба мистичните жени-самодиви ще минат да оберат цветовете на росена. И ако са в добро настроение, ще дарят здраве на спящите по поляната.

Дали самодивите донасят спасение и на невестите, които напразно са чакали да добият рожба? Някога те също нощували по самодивски поляни край стрък самодивско цвете. Защото, според поверието, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Но обичаят изисква жената да не отива на поляната сама, а с придружител, с когото няма кръвно родство. Вечерта двамата заедно си правят обредно угощение – на тревата се застила червен месал (покривка), върху нея се редят обредна спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Оставят на поляната храна-дар и за самодивите. В най-потайните среднощни доби заедно се „борят” срещу безплодието. А после мълчаливо лягат под росена. Но не заспиват, защото преди първи петли – в малките часове на нощта – пак така мълчаливо трябва да побягнат към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че така ще оставят безплодието под росена. И ако жената е заченала в тази нощ, казват, че е станало по магически начин и не се смята за прелюбодеяние.
Има и доста по-пикантен фолклорен сюжет, от който е останал пословичен израз. Анекдотична история по свой начин онагледява плодовитостта. Разказва за мома и младеж, които били невероятно потентни и надарени физически. Случаят им помогнал да се открият и да се оженят. Но по време на сватбата младоженецът демонстрирал невероятна фалическа мощ. Повдигнал попа и го хвърлил толкова високо във въздуха, че чак след 40 дни свещеникът паднал отново на земята точно на Спасовден. Затова попът, като дошъл на себе си след неочакваното „приключение”, възкликнал „Те ти, булка, Спасовден”. Изразът се използва и до ден днешен с доза ирония, когато някой е изненадан от невероятна ситуация.
Спасовден се смятал за особено подходящ и за моми, които искат скоро да се оженят. Те изпълнявали някога момински обреди, които по магически начин да сбъднат желанието им за женитба.