Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Предания за старинни мостове

Кадин /Невестин/ мост.
Снимка: wikipedia
Из цяла България могат да се видят старинни каменни мостове. Повечето са градени от самоуки народни майстори, но са устояли на времето и природните стихии. За много от тях се разказват вълнуващи истории.

В село Дебелец в Габровския край, северно от Балкана има каменен мост на река Белица. Местните хора разказват, че е строен преди 200-300 години. Името на строителя не се помни, но още се разказва как той е защитил майсторската си чест в този строеж. Много по-късно от този мост се е учил знаменитият народен строител Колю Фичето. Преданието за неговия далечен предшественик разказва, че докато строял моста, внезапен порой препълнил река Белица и буйните й води разрушили градежа. Местният турски управник, който поръчал да се направи този мост, накарал българския дюлгерин да построи наново моста. Но се заканил, че ако отново не устои на буйната река, ще вземе живота на майстора. Строежът на новия мост привършвал, когато отново реката започнала да приижда. Помощниците на строителя уплашено му подшушнали да бяга и да се спасява. Но майсторът бил сигурен, че градежът му е непоклатим и сам застанал на моста. Бурята се усилвала, водата вече преливала над каменния свод и мокрела краката на дюлгерина, но той не помръдвал. Цяла нощ и мостът, и неговият строител се борили с полудялата река. Чак на разсъмване водите се успокоили. Едва тогава майсторът слязъл от моста. А беят го похвалил и възнаградил щедро за умението. Предание допълва, че майсторът се помолил на Бог да го научи как да направи по-здрав моста. Когато градежът бил почти завършен, Господ пратил пороен дъжд, който отнесъл дървеното скеле и тогава камъните на моста сами се съединили. По-реалното обяснение е, че майсторът находчиво укрепил каменния мост с железни скоби. И това направило градежа дълговечен.

Недалеч от град Кюстендил се намира Кадин мост. Народно предание разказва, че по време на строежа камъните сами се търкулвали от планината и се подреждали на моста. А когато мостът бил готов, камъните спрели да се търкалят, останали по пътя и до сега могат да се видят. Накрая желязното сечиво, което само разтрошавало скалите и вадело камъни за моста, се забило в планината и останало там завинаги. Някои хора казват, че са го виждали. Спори се откъде идва името му. Едни казват, че бил построен от кадия (съдия на турски език). Други твърдят, че е наречен Кадин, заради една невеста („кадъна”) и в превод означава Невестин мост. Те са убедени, че на него е наречено близкото село Невестино. Има предание, че мостът бил построен от трима братя. Те дълго го градили, но все не успявали да завършат основния свод, защото той всеки път се разрушавал. За такива случаи старо поверие казвало, че мостът „иска курбан” (жертва) – да се вгради човешка сянка в камъните. Тримата майстори неохотно се наговорили да вградят невестата на един от тях – тази, която първа дойде на следващия ден на строежа. Двамата по-големи братя предупредили тайно жените си, а най-малкият спазил дадената дума. Неговата невеста била вградена, за да скрепи моста. От там дошло и названието Невестин мост.

Драматична любовна история в стари времена станала повод да се построи Томин мост във Врачанския край. Млад свирач на име Томо веднъж отишъл да погледа момите на хорото в село Криводол. Но не се стърпял и сам засвирил. Всички били омаяни от неговите чудни мелодии и се скупчили около него. Една от момите така го харесала, че му подарила китката си. И той се захласнал по нея. После без думи се разбрали момата да му пристане – да избяга с него и да се оженят тайно. Защото девойката била дъщеря на местен богаташ и баща й нямало да я даде на бедния свирач. Когато веселбата приключила, двамата влюбени избягали от селото. Но бащата пратил преследвачи подире им. Стигнали до малка рекичка с буйни води, които не можели нито да прескочат, нито да прегазят. Тогава Томо започнал да огъва крайбрежните върби и успял да направи мост до другия бряг. Минал пръв, за да опита здравината на моста. Но в това време бащата и преследвачите ги настигнали и отвели със себе си момата. По-късно хората построили на мястото на дървения каменен мост, но по името на свирача го нарекли Томин мост.
По публикацията работи: Румяна Панайотова

Още от категорията

"Къносването на булка" е национално живо човешко съкровище

Обичаят "Къносване на булка" от лознишкото село Веселина е обявен за живо човешко съкровище, съобщиха от областната администрация в Разград. Обичаят е представян от Фолклорната група за турски песни и танцовата формация към местното читалище с..

публикувано на 07.12.22 в 11:42

Да украсим елхата с ръчно изработени играчки от… глина

Няма точно правило кога да започнем украсяването на коледната елха, но според едно от разпространените вярвания, това се прави на 6 декември – Никулден. И, разбира се, няма нищо по-хубаво от това да накичим дръвцето с ръчно изработени играчки. При..

публикувано на 06.12.22 в 06:10

„Български пощи“ очакват писмата до Дядо Коледа

Вече над четвърт век „Български пощи“ провеждат инициативата „Най красиво писмо до Дядо Коледа“. Целта на конкурса е да се научат децата да водят кореспонденция и правилно да адресират писма. Всички правилно попълнени и изпратени писма, получават..

публикувано на 04.12.22 в 17:53