Анализаторите са категорични, че за осма поредна година се наблюдава ограничение на свободата на словото по света, в т.ч. и в страните от ЕС. Според доклада на неправителствената организация Freedom House за 2009 г. България е едва на 76 място /заедно с Индия/ от общо 196 държави по свобода на медиите. Икономическата криза задълбочи проблемите в сектора. Как се отразява кризата върху диалога между работодатели и служители в обществените медии в България? Доколко изтънелите бюджети на БНР и БНТ влияят върху качеството на тяхната продукция и възможността им да изпълняват обществените си функции? Тези и други въпроси бяха обсъдени по време на кръгла маса през миналата седмица, чийто домакин бе БНР. В дебата взеха участие и представители на Европейския комитет за социален диалог в аудиовизуалния сектор, обединяващ представители на най-големите работодателски организации и профсъюзи на Стария континент.

Икономическата криза засегна сериозно медийния сектор в България и най-вече печатните издания. Поради свиване на рекламния пазар през последната година и половина, много от тях изпаднаха в тежко финансово затруднение. Водещи издания, които дълги години се радваха на многобройна читателска аудитория, бяха закрити, други пък бяха принудени значително да съкратят състава си и да заработят на по-бавни обороти. Положението с радиата и телевизиите в страната не е по-розово. Изтънелите им бюджети и отливът на рекламодатели се отразиха върху възнагражденията и условията на работа на журналистите. Тежката икономическа ситуация, масовите съкращения и безработицата пък засилиха страха от уволнение сред колегите, а това неминуемо се отразява върху свободата им да заявят открито гражданската си позиция. Защото е всеизвестно, че който плаща, той поръчва музиката. В България обаче никой не знае кой всъщност дърпа конците на частните медии през последните 20 години. Неясните източници на тяхното финансиране ги правят податливи на икономически и политически натиск, особено в условия на икономическа криза. Не така обаче стоят нещата с обществените медии, които се финансират от държавния бюджет и се стремят да предоставят достоверна и обективна информация на многобройната си аудитория, превръщайки се в нещо като обществен коректив. Нищо чудно, че БНТ и БНР се радват на изключително високо обществено доверие. В същото време, в резултат на финансовата криза, бюджетите на тези медии бяха сериозно орязани. По този повод Алън Джоунс от Европейския съюз за радио и телевизия, който взе участие в срещата в БНР, каза:

„В публичния сектор има сериозна заплаха, свързана с ограничените бюджети на БНР и БНТ. Защото е от голямо значение за обществените медии да разполагат с достатъчно средства, които да им позволят да изготвят качествени предавания, които да са в услуга на обществото. Това всъщност е най-голямото предизвикателство, пред което е изправена медията в момента. Но в подобна ситуация са и повечето обществени електронни медии в Европа. Всички те се нуждаят от добре подготвени кадри, чийто творчески труд да бъде защитен с авторски права. Тези журналисти трябва да се чувстват спокойни за работните си места, за да могат да създават предавания, радващи се на високо обществено доверие. Това, което ние трябва да направим, е да убедим правителствата и хората, отговорни за финансирането на тези медии, колко важно е от политическа и от икономическа гледна точка да продължават да им осигуряват необходимите средства, така че те да са в състояние да изпълняват пълноценно обществените си функции.”

Експертите от Европейския комитет за социален диалог в аудиовизуалния сектор посетиха страната ни, за да споделят своя опит в областта на свободните медии. Инициативата е част от проект за приобщаване на 6-те нови страни –членки на ЕС към добрите практики на по-опитните в това отношение европейски демокрации. Резултатите от проведените кръгли маси в тези държави ще бъдат обобщени в края на септември на специална конференция отново в София.