Традиционен български възглед е, че децата са най-ценното богатство за семейството. Всяко друго материално притежание се обезсмисля, ако къщата не е пълна с многолюдна „челяд” . Прагматично обяснение е, че многобройните синове ще осигурят повече работна ръка за стопанството. Те ще доведат и още жени в семейната задруга. Докато дъщерите рано или късно ще „изхвръкнат” от бащиния дом и ще се присъединят към семействата на мъжете си. Но докато са още малки, момченцата и момиченцата някога ходели с еднакви дълги „ризки” от домашно платно и обитавали приказен свят, създаден от техните майки и баби чрез песни, приказки, игри и обреди.

Още преди да се роди, детето е свято за своите родители. Тяхната надежда е детенцето им да има най-висшите небесни закрилници. Затова песен разказва как младият Янкул и неговата невеста мечтаят за първата си „мила рожба”. Те седят на брега на спокойно езеро „с позлатени краища”, край което има златна вейка. Това не е само приказен пейзаж. Блясъкът на злато подчертава колко изключително ценен и извисен е блянът на младото семейство. Двамата мечтаят, ако се роди момче, да му направят кръщавката на най-големия християнски празник – Великден и да дадат на сина си царското име Костадин. А ако е женска рожба, ще изберат за кръщение другия най-почитан български празник – Гергьовден. За дъщеричката вече са избрали ангелско име – Ангелина. Бог, човек и природа се сливат, когато се роди дете. Долавяме тази вяра в една пролетна обредна песен, изпълнявана като благослов за малко дете. В нея се пее: „Дали си от майка родено или си от земята поникнало, или от Бога изпратено?” Този мотив се среща и в сходни варианти за възхвала на момината хубост и жизненост. И ако майчиният копнеж за дъщерята е тя да е дарена с божествена хубост, то за синовете мечтите винаги са „царствени”, независимо дали семейството е на земеделец или скотовъд, беден или богат. Лазарска песен за момченце разказва как то седи и си играе с ябълка. Но майка му го подканя да остави ябълката, защото може самият цар да го навести. Още неизрекла тези думи и царят се появява да поднесе в дар на детето своето царство. В още много сюжети на приспивни и обредни песни невръстните синове са възхвалявани за бъдещите им подвизи и юначества, слава и богатства. Така, заедно с любовта и родителската грижовност, малкото момче получава първите си приказни „напътствия” за мъжко достойнство, амбиции, чувство за отговорност.

Истински деца-чудо описва българският юнашки епос, в който се разказва за подвизите на смели, дръзки юнаци, които побеждават лами и погубват злодеи, прекосяват морета и прескачат градските стени, намират и донасят златна ябълка… Тези изпитания са символичният път на всяко момче към възмъжаването. Обикновено с възпетите подвизи юначните момчета печелят сърцето и ръката на някоя царска дъщеря. Така например неочаквани се оказват подвизите на героя Секула-детенце, защото той се оказва по-решителен, смел и ловък от своя вуйчо – самият епичен юнак Крали Марко. Обикновено посланието в тези легенди е, че момчето трябва още отрано да побеждава и защитава мъжкото си достойнство. В друга песен от Марковския епос малкият племенник Илия козарче със своите смели подвизи дава „урок” на своя вуйчо, пропуснал да покани на сватбата си бедните роднини.

Извън приказните и епическите сюжети обаче, възрастните имат доста по-прозаично отношение към децата. В патриархалната йерархия никой възрастен не би допуснал дете да демонстрира превъзходство или да го поучава. Поне такова е предупреждението на ироничната пословица „Захванало пилето да учи кокошката как се снасят яйца”.