Когато говорим за емигранти и емиграция, сме свикнали да си служим с най-различни статистически данни. Изброяваме колко хиляди българи са заминали за някъде, колко от тях са се завърнали. Изчисляваме проценти и чертаем сложни графики. Рядко се замисляме, че зад всяка една цифра от статистиката или зад най-малката частица от изчислените проценти стои конкретна личност със своя собствена житейска история, различна от всички останали.

Различна е и историята на Симеон Семов. Той самият определя преживяванията си като нетипичен случай на емигрант, тъй като причините за отпътуването му от България не са икономически. До 1999 г. г-н Семов е адвокат в София с шестгодишна практика и със сравнително добри доходи. Точно тогава получава шанса да емигрира заедно със съпругата си, която е спечелила „зелена карта” за САЩ. Първоначално скептично настроен, след известно колебание юристът решава, че това е интересна възможност човек да се обогати с нови знания, да види нови места, нови хора и техния начин на живот. Още с пристигането си в Сан Франциско обаче столичният адвокат разбира, че слънчевият щат Калифорния не може да признае нито образованието, нито професионолния му опит на български юрист. Няколко месеца по-късно все пак успява да си намери работа в голяма адвокатска фирма, макар че там длъжността му позволява единствено да помага на няколко адвокати при изготвянето на различни стандартни правни документи. Фирмата се намира на 50 км. от Сан Франциско в Силиконовата долина, но в Калифорния да работиш на петдесет или повече километра от дома е нещо нормално. И така Америка започва да поднася своите изненади пред Симеон Семов.

„В тази фирма бях много впечатлен от високата корпоративна култура – разказва той. – Още първия ден ме посрещна човек, който ме запозна с всичките ми задължения. Навсякъде ме черпеха с кафе и сладки. После имах обяд с началника на отдела. На другия ден бях на обяд с двама от шефовете на фирмата, въпреки че моята позиция не беше висока. Дадоха ми книги, чрез които да се запозная с вътрешния ред и отношенията във фирмата. Въпреки че владеех перфектно работата с компютър и различните софтуерни програми, преминах цял ден обучение как да си служа с тях. И когато на петия ден отидох на работа, на бюрото ме чакаше плик с чек със заплатата за първата ми работна седмица.”

Изненадите за Симеон Семов не свършват дотук. Скоро след назначаването му в американската фирма идва ред на така наречената „седмица за благодарност на фирмата към служителя”. Понеделник – безплатно измиване на колата. Вторник – безплатни билети за кино плюс ваучери за пуканки и други лакомства, без които не може в един американски киносалон. Сряда – всеки отдел от фирмата си избира ресторант за обяд и естествено отново всичко е за сметка на фирмата. Четвъртък – масаж от професионални масажисти във фирмата. Петък – ваучери на стойност до $ 25 за закупуване на книги от интернет страница.

„Това все пак беше 2000 г. – уточнява Симеон Семов. – Тогава бяха хубави времена и аз постепенно се отпуснах, беше ми приятно и като че ли забравих за главната си цел – да бъда адвокат в Калифорния. В крайна сметка две години по-късно се сетих за нея и упорито се подготвих за кандидатстване в Юридическия факултет на университета в Бъркли. Там не ме приеха, но адвокати от моята фирма ми казаха, че е трябвало да си подам документите в поне десет университета, а не само в един. През следващата година ме приеха на три места, но най-изгодната оферта като съотношение на качество и цена на образованието беше в Калифорнийския университет в Дейвис. Там завърших успешно едногодишната магистърска програма. Това беше моята най-хубава година от престоя ми в САЩ.”

След това обаче Симеон Семов така и не успява да намери подходяща работа за още по-високата си квалификация. За около месец се връща в предишната фирма, но отново на старата длъжност, което разбира се не го удовлетворява като професионално развитие. В този момент и в личния му живот настъпва промяна и започва да търси работа за себе си в София, още докато е в Сан Франциско. Скоро получава няколко добри предложения и това се оказва решаващо за връщането му в родината. Тук идва с професионалните познания в своята специалност, за които е благодарен на американските си професори. Носи със себе си и онази черта от задокеанския манталитет, която не допуска човек да е безразличен към нередностите, с които се сблъсква, а го подтиква винаги да търси решение на проблемите.

„Причината за моето завръщане е, че не успях да намеря професионална реализация в САЩ, каквато търсех - прави своята равносметка Симеон Семов. – От друга страна е много важно как се чувства човек. За момента все още тук се чувствам по-добре и засега оставам. Не изключвам възможността някой ден да се върна отново там, но може би не като емигрант.”