Едва ли има българин, който да не е запознат с препоръките за здравословен начин на живот и хранене. Информация по тези въпроси изобилства в електронните и печатните медии. Тя е достъпна и поднесена на разбираем език. Защо тогава България е сред водещите страни в Европа по затлъстяване на населението? По данни на Националния център за опазване на общественото здраве, в България процентът на жените със затлъстяване е приблизително 35, на мъжете около 25, а при децата и юношите той е 10-12 на сто. „Факторите причиняващи затлъстяване, са застоялият начин на живот пред компютъра, телевизора, в колата и офиса, консумацията на полуфабрикати и храни с високо съдържание на рафинирана захар и бяло брашно, както и стресът в ежедневието”, посочва доц. Божидар Попов, председател на Българското научно дружество по хранене и диететика. Той и колегите му са категорични, че набързо погълнатата храна, която бързо засища глада, е бомба със закъснител. Не случайно те ни приканват да погледнем към начина на приготвяне на храната и нейната консумация в миналото, в домовете на нашите баби и дядовци. Става въпрос за екологично чисти продукти, отгледани в собствения двор, за хранене на цялото семейство на обща трапеза в духа на християнските обичаи и традиции…

В големия град обаче ритъмът на живот налага своите правила и да се спазват принципите на здравословното хранене се оказва нелека задача за мнозина. Диетолозите, проследяващи проблема в столицата и големите градове, отчитат занижена консумация на плодове, зеленчуци и риба за сметка на тестените изделия, тлъстите меса и полуфабрикатите. През годините проблемът със свръхтеглото у нас се обуславя от множество и различни фактори – социални, икономически, културни… Българинът традиционно набляга на консумацията на тлъсти меса, тестени изделия, сладкиши. Да промени тези негативни хранителни нагласи е целта на Националния план “Храни и хранене”. Ето какво казва д-р Снежанка Алтънкова, директор на Дирекция „Планиране и управление на общественото здравеопазване” в Министерството на здравеопазването:

Домашно приготвената храна с екологично чисти продукти е най-добрата – категорични са диетолозите.

„Министерството на здравеопазването и здравният сектор у нас имат водеща роля в реализацията на дейностите по плана „Храни и хранене”, в който участват и други институции, в това число и неправителствени. Създаден е и Национален координационен съвет, който наблюдава и реализира дейностите по плана. В рамките на този план бяха разработени национални препоръки за храненето на различни възрастови групи – между 18 и 65 години, за децата от 3 до 6 години и за учениците, както и национални препоръки за хранене на кърмачетата. Провеждат се също така обучения на производителите на храни за намаляване на съдържанието на сол, захар и мазнини в тях. Ежегодно от 2006 година досега се организира и Национална седмица за борба със затлъстяването, по време на която се провеждат различни инициативи на национално и регионално ниво. Обикновено тя се открива с дискусионен форум с участието на широк кръг експерти, специалисти, производители на храни, НПО. През годините мотото на тази национална седмица се променя – „Хранене и физическа активност”, „Деца без затлъстяване” или „Ролята на училището за създаване на здравословен модел на хранене” и т.н. На регионално ниво се организират също така обучения и консултации за здравословно хранене с водещи специалисти диетолози.”

Доказана е връзката между затлъстяването и редица заболявания: сърдечно-съдови, диабет, скелетно-мускулни, дихателни, психо-социални проблеми и др. Най-добрият начин те да бъдат избегнати е превенцията. Затова и усилията на лекари и диетолози са насочени най-вече към децата и тийнейджърите.

„От тази година в нашата страна започна работа европейската програма „Училищен плод” – обяснява д-р Росица Еникова от Националния център за опазване на общественото здраве. - Тя включва безплатно предоставяне на плодове в училище на деца от 6 до 10-годишна възраст и обучителни модули за повишаване на консумацията на плодове и зеленчуци. България е член на три европейски мрежи, инициирани от СЗО и подкрепени от ЕС. Това са европейска мрежа за наблюдаване на затлъстяването при децата, европейска мрежа за намаляването на натиска на маркетинга и рекламата на храни за деца, които подкрепят нездравословен модел на хранене, и третата е европейска мрежа за повече храни с ниско съдържание на сол, мазнини и захари. Вече имаме споразумение между асоциациите на производителите, които ще предлагат повече подобни продукти на нашия пазар. Тази дейност се обвързва и със законодателни мерки, свързани с предоставянето на необходимата информация при етикетирането на храните, която вече става задължителна и у нас.

Снимки: Диана Христакиева