Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

125 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

„Съединена България" - литография от Николай Павлович /детаил/
Снимка: Архив
На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Северна и Южна България – едно от най-забележителните събития в новата българска история. То идва 7 години след Освобождението на страната от османско владичество. На 3 март 1878-а с подписването на Санстефанския мирен договор завършва освободителната за България Руско-турска война. Според него в границите на възродената държава са включени земи, населени предимно с българско население. Няколко месеца по-късно Берлинският конгрес на Великите сили ревизира този договор, разпокъсвайки ги на няколко части. На Пловдив – главния град на Източна Румелия, през 1885-а е съдено да се превърне в център на съединисткото движение. За оценка на събитието потърсихме директора на Пловдивския регионален исторически музей Стефан Шивачев:

„Ние, историците, обичаме да казваме, че Съединението на България от 1885 година е най-светлото събитие в новата ни история. Това е така поради няколко причини. Най-напред благодарение на него почти двойно се увеличава съществуващото тогава българско княжество, нараства неговата тежест на Балканския полуостров и в Европа като цяло, откриват се нови хоризонти пред развитието на нашата държава. Освен това то е символ на народното единение, защото е постигнато с участието на революционери, военни, дипломати, политици, на българския княз. Както казва Иван Вазов, то успя, защото предварително беше извършено в душите и сърцата на всички българи.”

Впрочем за това свидетелстват и чужди дипломати и журналисти, присъствали на Учредителното народно събрание на Княжество България в Търново през 1879 г. Според тях още тогава всички в България знаят, че рано или късно съединение ще има, а споровете са само за тактиката, която трябва да се избере. И до 1885 година непрекъснато се подготвят различни инициативи, комитети, които да го осъществят, отбелязва Стефан Шивачев.

„В началото на 1885 година става ясно, че условията и във вътрешен, и в международен план са благоприятни – продължава историкът. – Събират се революционери, участници в национално-освободителното движение и под ръководството на Захарий Стоянов създават организация, която впоследствие е наречена Български таен централен революционен комитет. Те си поставят задача да работят за освобождението на българите в Македония и Одринска Тракия и за съединението на всички разпокъсани български земи. Постепенно започва да узрява идеята, че първата крачка в национално-освободителната програма на българите трябва да стане съединението на Княжество България и Източна Румелия. А Захарий Стоянов започва издаването на прочутия в. „Борба”, който просто „взривява” както Източна Румелия, така и Княжеството. В поредица от инициативи, например чествания на годишнини от славни събития в освободителните борби, в Източна Румелия се създават комитети, които започват пряката подготовка за Съединението. През лятото на 1885 година членовете на БТЦРК стигат до извода, че за да бъде то успешно, трябва да бъдат привлечени военните и българският княз. Към края на август княз Александър І дава своето съгласие да застане начело на съединисткото движение. Военните в Източна Румелия: майорите Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров и др. също са в челните редици на движението.”

В ранната утрин на 6 септември губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален, създадено е временно правителство на областта, в което влизат представители на всички политически сили, на военните и революционерите. На 8 септември княз Александър издава манифест, с който признава Съединението, на 9-и е посрещнат в ликуващия Пловдив. А защитата на Съединението се превръща в приоритет на Народното събрание, на българското правителство и дипломация. Създават се десетки доброволчески отряди, които тръгват към турската граница, тъй като се смята, че оттам е възможно нападение. Но към края на октомври става ясно, че такава опасност няма.

„Именно тогава сръбският крал, преценявайки, че съединистката акция засилва позициите на България на Балканите и преодолявайки вековните чувства на славянска солидарност между двата народа, заповядва на армията си да навлезе в българска територия и да се насочи към София – продължава Стефан Шивачев. – В този момент става нещо много интересно. Всички: от княза до офицерите и войниците, заявяват, че ще умрат, но няма да допуснат връщането на старото статукво и разединението на българския народ в две държави. И колкото и неочаквано да изглежда, българската армия, командвана от капитани, които имат по няколко години военен стаж, успява да победи сръбската войска, чиито генерали имат солиден опит, включително от няколко войни с Турция. Така на международната сцена става ясно за всички, че българското Съединение е безвъзвратно извършено и трябва да бъде търсен дипломатически начин за неговото признаване. Този начин е намерен през март 1886 година с т. нар. акт от Топхане. С него султанът натоварва българския княз Александър І да управлява Източна Румелия. Така хем е признато Съединението, хем Турция запазва някакви права върху тази провинция. Актът е половинчат, но все пак дава възможност за цялостно развитие на българската държава след 1885 година. Тази половинчатост е преодоляна през 1908 г. с обявяването на независимостта на България.”

В Пловдивския исторически музей има богата колекция от документи и предмети, свързани със Съединението. Тя е събирана над 100 години. Постоянна експозиция, посветена на този бляскав миг в родната история, е разположена в сградата, строена някога за Областно събрание на Източна Румелия. В нея са представени дейците на Съединението, знамена на чети, уникална колекция с печати: на Източна Румелия, на съединистките комитети и временното правителство. На 125-ата годишнина от събитието са посветени много прояви. Сред тях са интернет олимпиада с участието на деца от цялата страна с разработки по темата, различни образователни програми. Създаден е електронен каталог на историческите ценности, които се съхраняват в родните музеи и архиви и са свързани със знаменателния акт. Съвместно с Института по история на БАН през юни се проведе научна конференция. На 6 септември в Пловдив има поклонение пред паметни места, свързани със Съединението, тържествена заря-проверка. В този ден в Пловдивския музей се открива изложбата „Равнис по капитаните”, организирана съвместно с Националния военно-исторически музей. Тя разказва за източнорумелийската войска и нейното участие в Съединението и Сръбско-българската война. На откриването й са поканени и наследници на участниците в събитията отпреди 125 години.
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Членството на България в НАТО – 20 години по-късно

Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от българите биха гласували страната ни да остане член на Алианса, а 28 на сто са на мнение, че трябва да..

публикувано на 29.03.24 в 04:30

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30