Мрежа от микрорезервати ще опазва редки растителни видове

публикувано на 10.09.10 в 10:36

Като се направи сериозен анализ на разпространението на редките растителни видове се вижда, че около 300 много редки и ценни вида не попадат в големите защитени територии, заяви за Радио България проф. Пеев. Тези именно растения са обект на нашия интерес.

Снимка: архив

Българската флора е изключително богата и това се дължи до голяма степен на срещата на наша земя на три различни биогеографски зони – континенталната, средиземноморската и прикаспийската. Така може да се обясни защо съществуващите висши растения у нас са близо 4000, докато в Полша те са към 3000, а в Англия – на половината, 2000. Сред ценните висши растения у нас има много балкански или местни ендемити, а също и реликтни видове, останали от далечни геоложки епохи като например черната мура в Пирин, която е терциерен реликт.

Това огромно растително богатство се опазва в добре развита мрежа от защитени територии, включваща национални паркове, природни паркове, защитени зони и резервати с различно строг режим на консервация. Но учените ботаници са разтревожени, че някои ценни и редки видове все пак остават извън тази мрежа. Затова Институтът по ботаника към БАН започна проект за създаването на пилотна мрежа от малки резервати за редки растения извън основата система от защитени природни територии у нас. Финансиран от европейската програма Лайф плюс, проектът е вдъхновен от испанския модел за подобна мрежа от микрорезервати. Негов ръководител е проф. Димитър Пеев, директор на Института по ботаника.

Блестящо лале

“Като се направи сериозен анализ на разпространението на редките растителни видове се вижда, че около 300 много редки и ценни вида не попадат в големите защитени територии, заяви за Радио България проф. Пеев. Тези именно растения са обект на нашия интерес. Ще приложим испанската практика за създаване на малки защитени територии или микрорезервати с площ до 20 ха. Моделът е разработен от група испански специалисти от община Валенсия. Ние имахме възможност това лято да се срещнем с тях на работна сесия, да споделим нашия и техния опит, да излезем заедно на терен, за да видят те какво ние имаме за опазване и да ни покажат как да работим. От тези около 300 вида редки растения, които са извън големите защитени територии ние ще работим засега само с 47 вида, пръснати из цялата страна, но предимно в граничните зони, тъй като там са се опазили техните находища. Ще изследваме 50 находища с идеята да ги превърнем в малки резервати. Няма да чакаме да изтече проектът, а ще действаме паралелно. Щом се съберат данни за състоянието на тези критично малки популации, ние ще пристъпваме към подготовка на документите за тяхното обявяване за малки защитени територии. За разлика от испанското, в българското законодателство няма понятие “микрорезерват”. Затова ще работим с понятието “малка защитена територия.”

Текирска мишорка

Задачата на учените не от лесните. Например за един от ценните растителни видове, с които се занимава проф. Пеев, има информация за разпространението му през 1921 г. Тогава е било засвидетелствано за последен път. Има ли го още днес и къде да го намерят?

“Като растение то не е кой знае колко красиво, нарича се “ефедра” и има само едно единствено находище, дава отговорът проф. Пеев. Трябваше дни наред да бродим в един планински участък, да надничаме зад всеки камък и най-накрая го намерихме в една пукнатина на хълма южно от с. Дамяница, Петричко, където имаше... само един екземпляр. В България е имало две негови находища. Едното е изчезнало, но се радвам, че успяхме да потвърдим наличието на второто находище. Друго интересно растение е т.н. див бадем, едно от основните му находища се намира в малката Кожух планина, пак в Петричкия край. Търсим останали фрагменти от популациите му, пръснати по планините наоколо.”

Силивряк

Какво се прави ако от ценен растителен вид се открие един единствен екземпляр? На помощ на учените идват новите биотехнологии.

“Ако растението е застрашено от пълно изчезване или в критично състояние, ние имаме специална лаборатория в която можем да го възпроизведем по биотехнологичен път и така ще създадем условия да се поддържа популацията, обяснява проф. Пеев. Например ако имаме една люспа от луковица на лале, тя се нарязва на 10 части. И тъй като луковицата носи целия генетичен материал, от люспа се получават 10 отделни индивида лалета, които могат да бъдат аклиматизирани в оранжерията на института и да бъдат пренесени в зоната на критичната популация, за да я възстановят.”

Сред ценните видове, които ще бъдат опазвани в тези микрорезервати, има, разбира се, и по-атрактивни от тревичката “ефедра”. Това са например два вида диви лалета – едното кървавочервено, а другото с жълтеникави жилки. ”Видът на цяла поляна с към 2000 огненочервени диви лалета е наистина добра награда за дългите ни търсения”, сподели проф. Димитър Пеев, ръководител на проекта.

По публикацията работи: Мария Димитрова