Всяко дете очаква, че щом прекрачи прага на училището, ще премине от досегашния си детски свят на приказките в някакъв нов, приказен свят на възрастните. Скоро идва разочарованието, а след това и примирението с консервативността на училищната система. Децата свикват, че от училището могат да получават знания и умения, но не и разбиране на проблемите им, от което се нуждаят особено през пубертета. Един по-нестандартен начин за доближаване до света на децата може да бъде въвличането им в света на различните изкуства. Такъв опит е проектът, наречен „Креативност в училищното ежедневие”, който се осъществи миналата учебна година като част от магистърската програма „Артистични психо-социални практики” на Нов български университет. Програмата се управлява от Центъра за култура и дебат „Червената къща”. В продължение на 15 месеца, в десет софийски училища се провеждаха групови занимания, в които с помощта на артистични средства от различни изкуства, ученици в гимназиална възраст се опитваха да влизат в нови социални роли.

Според директора на „Червената къща” Цветелина Йосифова изкуството остава пренебрегнато в българското училище, а то може да бъде много добро и полезно изразно средство при работата с деца. Макар и още да не е направен окончателен анализ на резултатите от проекта, наблюденията на работните екипи са показали, че учениците, участващи в артистичните групи, след експеримента са повишили успеха си в училище, както и качеството на участието си в учебния процес. Как протичат тези няколко часа на извънкласна работа:

„В групите най-често се събираха около десетина-петнайсет човека – пояснява г-жа Йосифова. – Имахме работа и в училището за незрящи деца „Луи Брайл”. В началото на всяко занятие се очертават темите за деня. Този, който води груповата работа, предлага начините, по които могат тези теми да се разглеждат. Те обикновено са във формата на определено изкуство. Може би най-масовата практика е тази, в която се работеше чрез средствата на театъра. Правят се различни сценарии, които учениците сами пишат и всеки може да изпълнява някаква въображаема роля, която той иска да изследва. Правят се различни сцени, които се изпробват в момента. Това е нещо, което го има както в театъра, така и в психодрамата. Имаше едно училище, в което се работеше чрез музика и различни начини на звукоизвличане. Децата сами правеха радиопредавания като разказваха различни малки случки. Това беше средството им за изразяване. В училището по текстил пък работеха с различни образни средства. На заключителното им събиране трябваше да представят самите себе си чрез различни костюми.”

В училище близко до София в село Железница се използват средствата на изобразителното и на други визуални изкуства. Там с децата работят две художнички, а след приключването на проекта, изложба от детски рисунки показва всичко това, което е сътворено в груповите занимания. По-късно рисунките са изложени и в една от залите на Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Ръководителите на групите са обучавани специално за артистични занимания с деца. В проекта са ангажирани и различни хора на изкуството. Цветелина Йосифова споделя още, че докато по време на груповите артистични занимания децата се опитват да изразят себе си чрез влизане в различни социални роли, ръководителите на проекта се стремят да бъдат адекватни на тези юношески преживявания. Не винаги в семейството и училището децата могат да разговарят по теми, които ги вълнуват и да бъдат напълно откровени. Понякога обаче „външен” човек, който е извън най-близкия семеен кръг или от училищната система, но има уменията да общува с деца, може да бъде предпочетен от тях за събеседник. Друга важна цел на проекта е овладяването на агресията в училищната среда:

„Нашето убеждение е, че когато човек изразява публично своята агресия, единственият начин да се справи с нея, е да познава по-добре себе си – казва Цветелина Йосифова. – Всеки носи някакви агресивни черти, но когато човек изпитва такива чувства, той може да ги разпознава и знае на какво се дължат. Това от своя страна води до самоконтрол. По-доброто себепознаване може да канализира по различен начин тази енергия. Мисля, че в местата, където сме работили, има голям ефект по отношение на агресията в училищната среда. Разбира се, още по-добре би било, ако в бъдеще подобен вид форми на работа с деца чрез изкуства обхваща по-голям брой ученици”, убедена е г-жа Йосифова.

Снимките са предоставени от Центъра за култура и дебат „Червената къща”.