Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Инициатива на Светия Синод за въвеждане на вероучение в училище

По инициатива на Светия Синод на БПЦ на 24 септември в София ще се проведе Национално литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”.
Снимка: Румяна Цветкова

На 24 септември по улиците на София ще премине Национално литийно шествие под наслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”. То се организира по инициатива на Светия Синод на Българската Православна Църква /БПЦ/ и се очаква да привлече родители, учители, духовници и общественици от цялата страна, които ще изразят подкрепата си за възстановяване на задължителното вероучение в училище и в детската градина. След Освобождението от турско робство /1878 г./ до 1944 г., а на отделни места в страната и до 1947 година, то е било в задължителната учебна програма, носейки през годините различни наименования като вероучение, закон Божий, благонравие… В момента около 14 000 деца в цялата страна изучават като свободно или задължително избираем предмет „Религия-християнство”, а в районите с компактно мюсюлманско население около 3 000 деца учат „Религия-ислям”. Сред основните аргументи на БПЦ за превръщането му отново в задължителен предмет е разпадът на традиционните ценности и духовната криза, в която е изпаднало обществото ни. А, от това страдат най-много подрастващите.

„Църквата боледува и страда за това, че децата ни се бият, че се хулят, че рано посягат към алкохола, наркотиците, към половия живот, което е ненормално, а също и това, че нямат респект към учителя – казва д-р Десислава Панайотова, член на Работната група по въпросите на религиозното образование към Св. Синод. - Всичко това тревожи много Църквата, защото както пише Свети апостол Павел „Каквото посеете, това и ще пожънете”. Ние сме посели безверие, бездуховност. Нашите предшественици са посели атеизъм. Ние също не полагаме достатъчно усилия за духовното и нравствено израстване на децата. Затова искаме тази низходяща спирала да бъде своевременно прекъсната и всички отговорни институции – Църквата, държавата, родителите, училището и детската градина – да се обединим, за да можем заедно да постигнем това, което искаме. Децата ни да растат като хармонични, градивни личности, да ценят в човека неговата личност, да виждат в другия свой ближен и да имат духовно-нравствени устои.”

Литийното шествие ще тръгне в 12 часа от НДК и ще завърши с молебен и концерт пред храм-паметника „Св. Александър Невски”. Участниците в него ще внесат в НС и Министерския съвет петиция с искане за въвеждането на задължителен предмет „Религия-Православие”. Как стои въпросът със съществуването на подобен предмет в останалите европейски държави?
 
„Именно на тази европейска практика ние основаваме своите искания, защото в повечето европейски държави се изучава предмет религия и се изучава според съответното вероизповедание, така както настоява ПЦ в България – обяснява д-р Панайотова. - Сред най-добрите примери са Румъния, Гърция, Швеция, Полша, Малта и много други държави, в които в различните образователни степени този предмет се изучава задължително. В Германия са стигнали до там в доброто развитие на този предмет, че в училището дори да има само три православни деца, им се осигурява преподавател. А ние в България, където около 85 на сто от българските ученици са православни, не сме им осигурили запознаване с нашите корени и с великата православна култура на нашата държава.”

В шествието са изразили желание да се включат представители и на други вероизповедания в страната, което показва, че инициативата на Св. Синод за религиозно образование е демократична и обществено приемлива, каза още г-жа Панайотова. Как ще бъде решен проблемът с децата, които се числят към други вероизповедания?

„В концепцията на Св. Синод това е предвидено, тъй като той не иска да налага „Религия-православие” на децата, които нямат такава семейна идентичност – казва Десислава Панайотова. - Предвидено е мюсюлманчетата да учат ислям, както и в момента го изучават, но като свободноизбираема дисциплина. В компактните региони, където има римокатолици, ще се изучава римокатолицизъм. Макар че в момента има деца мюсюлмани и католици, дори протестанти които с удоволствие изучават православните ценности, преподавани в училище. Но за тези,  които държат да се запознаят в дълбочина със своето вероизповедание, ще имат тази възможност. А за децата, които нямат религиозна принадлежност, идеята е да изучават етически ориентирана, духовно-нравствена дисциплина, като благонравие или християнска нравственост, нещо, което да изпълни целта, а именно децата да бъдат по-добри, по-спокойни, с по-мирен дух.”

За да стане факт въвеждането на такъв предмет в училище е необходимо да се извършат законодателни промени. Според д-р Панайотова сега моментът е най-подходящ, тъй като се работи върху нов закон за училищното образование.

„Настояваме да се обхванат децата от детската градина до 12 клас – обяснява още тя. – Най-малките ще учат „Религия-православие” чрез игри, разкази, оцветяване на картинки. Неща, които са подходящи за тяхната възраст. Това се отнася и за учениците в първи и втори клас. От трети до осми предметът ще се изучава в дълбочина. Като за целта е необходимо да се издадат специални учебници, учебни помагала и учебни тетрадки. Това от своя страна изисква и наличието на държавни образователни стандарти по религия. След като вече децата се запознаят с историята, учението, изкуството, духовно-нравствените принципи на православието, говоря в частност за профила „Религия-православие”, на който ние държим, тогава вече от 9 до 12 клас те могат да изучават и останалите религии, за да имат богата религиозна култура, да се запознаят с различния по вяра. Също така в този курс на обучение, когато те са най-големи и вече имат изградено критично и самостоятелно мислене, трябва да бъдат запознати с опасностите на сектите и култовете, за да бъдат предпазени от тях. Децата няма да бъдат принуждавани да се молят в училище. Има противници, които спекулират с това и обвиняват Църквата, че ние ще направим училището църква. Ние не искаме това. Църквата си дава сметка, че там е място за ограмотяване, придобиване на религиозна култура и нравственост, а храмът е мястото за практика. Но за да практикуваш и да познаваш своите корени, ти трябва да ги изучаваш. Това ще стане като научат какво е „Отче наш”, какво е евангелие, като прочетат част от някакъв евангелски текст. Досегашният опит показва, че децата, които изучават религия в България са по-търпеливи, по-спокойни. При тях няма агресия и се превръщат в духовното ядро на класа.”

Още от категорията

Актуално за чужденците със съмнения за Covid-19 в България

Ако чужди граждани, временно пребиваващи у нас, почувстват симптоми, наподобяващи на коронавирусна инфекция, те ще получат незабавна медицинска помощ , уверяват от столичната Регионална здравна инспекция. Хората с подобно неразположение могат да се..

публикувано на 23.10.20 в 11:45

По съседски...

Гърция и Албания приеха международен арбитраж за морската им граница Гърция и Албания се съгласиха да се обърнат към Международния съд в Хага за делимитирането на морската им граница, съгласно морското право. Това обяви гръцкият външен..

публикувано на 23.10.20 в 11:06

Не отпада карантината за контактно лице при отрицателен тест

Разликата в новата заповед, влязла в сила от днес, на здравния министър Костадин Ангелов, е в дните, в които хората се поставят под карантина. Те стават 10 дни, а не 14. Ако тестът се окаже отрицателен, това не означава, че карантината ни като контактно..

публикувано на 23.10.20 в 10:25