Пазарът на труда през есента

публикувано на 20.09.10 в 11:34

През лятото в част от секторите на икономиката има глад за работна ръка и сезонната заетост се увеличава.Тогава шансът да се намери работа поне за няколко месеца е значителен. През летните месеци се търсят хора за сектора на туризма – в хотелиерството и ресторантьорството. Нужда от повече работна ръка през този сезон имат и селското стопанство, и консервната промишленост. Строителството също поема част от свободната работна ръка, въпреки че бумът в този сектор на икономиката вече отмина. През летните месеци процъфтява и гурбетът, свързан със сезонна работа, а това дава възможност на част от безработните българи с припечелените средства да посрещнат по-спокойно есенните и зимните месеци. Но идва есента и много хора се питат дали отново няма да влязат в графата „безработен”. Икономическата криза доведе до пик на освободените от работа българи през февруари, когато безработицата надхвърли 10 процента. Последвалите пролетни и летни месеци на 2010 г. отбелязаха последователно спад на броя на безработните. Дали това е резултат от раздвижване в икономиката или се дължи на сезонната заетост през тези месеци, предстои да се види към края на годината от броя на безработните, регистрирани в бюрата по труда.

Според Зина Андреева, директор в Агенцията по заетостта, последните данни за месец август показват следното:

„За шести пореден месец тази година безработицата намалява – казва тя. – Новорегистрираните в бюрата по труда безработни намаляват спрямо предходния месец юли, тъй като лятната сезонна заетост продължава да оказва благоприятно влияние върху пазара на труда. Равнището на безработица през август 2010 е 9,14 процента, тя е малко по-ниска от тази през месец юли. В бюрата по труда в страната са регистрирани над 338 000 безработни лица.”

Данните на Агенцията по заетостта показват, че от началото на годината до 31 август 2010 г. реалната икономика е обявила общо почти 90 хиляди свободни работни места. Само през август заявените от бизнеса свободни работни места са били над 10 000, което е с над 1200 повече спрямо месец юли. Същевременно има и работни места, които остават незаети повече от 3 месеца. Две трети от тях са за неквалифицирана работна ръка. Най-много са в преработващата промишленост, следват търговията и здравеопазването. Известно е, пояснява Зина Андреева, че трайно незаетите места са обикновено в отдалечени райони на страната или предлагат неблагоприятни условия на труд, ниско заплащане или за тях има много високи изисквания.

Експертите от Икономическия институт на БАН прогнозират, че ако в следващите месеци няма икономически растеж, безработицата ще се задържи по-дълго време на ниво около 10 процента. Според бизнеса обаче през следващите месеци трудно ще се откриват нови работни места, тъй като фирмите още не са се отърсили от влиянието на световната икономическа криза. Възможност за нови работни места идват от новите инвестиции, но доста проекти са „замръзнали” в очакване на по-добри времена. Зина Андреева допълва картината за състоянието на пазара на труда:

„Въпреки че наближава краят на активния летен сезон в туризма, строителството, селското стопанство, преработващата промишленост, заетостта все още е висока. От октомври се очаква да се засили потокът на регистриращите се в бюрата по труда лица в резултат на приключващи сезонни дейности. Последните данни за месец август показват, че новорегистрираните лица в бюрата по труда продължават да са предимно от секторите услуги и индустрия. Многократно по-малко са регистрираните безработни от аграрния сектор. Нараства делът на освободените от търговията, преработващата промишленост, строителството, финансовите и застрахователни дейности. Същевременно през август рязко намалява делът на новорегистрираните безработни, освободени от държавното управление и отбраната.”

Поради кризата, младежката безработица в цял свят расте. Хората без практически опит трудно намират своето място на пазара на труда. По данни за месец март у нас регистрираните безработни младежи са наброявали 70 хиляди души, преобладаващата част от тях са без квалификация и специалност. На помощ за осигуряване на трудова заетост за младежите идват средствата от европейската оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Финансирането по тази програма се използва за осигуряване на защита и субсидирана заетост с цел недопускане на продължителна безработица и изпадане в бедност на млади хора, подчерта преди време социалният министър Тотю Младенов. А това става чрез включване в обучение и стажуване на безработни младежи до 29 години. Младежите се включват в различни курсове за професионална квалификация или придобиване на ключови умения, което ще ги направи по-конкурентни на пазара на труда.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!