Девойка-юнак в българския фолклор

“Де се е чуло видяло мома войвода да стане” – така започват огромен брой народни песни. Съществуват много предания и легенди, посветени на юначни девойки. Ще ви разкажем истински истории за реално съществували личности, някои от тях – превъплътени в песен.

Сирма, Румена, Драганка, Рада, Боряна – списъкът на юначни девойки може да бъде продължен с още много звучни български имена. В народните сказания те са не само красиви, стройни и очарователни – както бихме казали днес. Момите-войводи са описани често и със своя живот преди да тръгнат по хайдушките пътеки. Както всички момичета в пред-женитбена възраст, те прекарвали деня с хурка и вретено – в подготовка на богатия сватбен чеиз. Но в същото време, имало различни поводи да захвърлиш ръкоделието и да избереш “зелена тревица за постеля” и “тъмно небе за завивка”. Понякога момата напуска семейното огнище, за да защити рода си. Много са историите, в които запасва сабя, за да брани честта и вярата си. А когато сърцето й принадлежи на някой прочут войвода, тя чака само “нишан” /знак/ от него, за да го последва в гората. Такава е приказката за красивата Донка, която е разказана в песен – седи Донка и тънко преде, идват гости у тях и й казват, че любимият я чака в гората. Докато майка й разбере, тя яхва “вранята коня” и побягва при войводата. Друга е историята за Гроздена войвода. Девет години тя води чета от седемдесет юнака в битки срещу османския поробител. На десетата се сгодява с Дамян страшен войвода – “заедно дружина да водят”.

Любопитно е, че сред множеството текстове на народни умотворения, не срещнахме нито един, в който да се разказва как мъж спасява жена-войвода. Точно обратното – много са приказките, легендите и песните, в които юначните девойки идват на помощ на опитни хайдути. Както често се случва във фолклора, истинските и приказните сюжети се преплитат. От историята е известно името на Румена войвода, родена през 1829 г. За нея се носели много легенди още приживе – можела да прескочи два коня, а от ръката й треперели всички врагове на поробения народ. Три години Румена водила дружината, много душмани погубила, но накрая загинала. Дълго след смъртта й хората я споменавали и приписвали на нея подвизи, извършвани от други хайдути. Искало им се да вярват, че юначната мома, надарена с хубост и дарба да пее, още бди над тях. В текстовете на народните песни често срещаме сходни мотиви, посветени на моми-войводи. Обикновено юначните девойки водят седемдесет или “седемдесет и седем юнаци, с нахлупени калпаци”. А за да докажат своето право да бъдат начело на смелите мъже, сами организират състезания. Връзват пръстен, гердан или друг типично женски символ на някое дърво. “Който улучи с оръжието, той войвода ще бъде.” Неизменно девойката побеждава в надпреварата и така затвърждава лидерската си роля. Много са и песните, в които момата замесва бяло брашно със златна монета –“На който се падне парата, той дружина ще води.”

Днес са известни не само имената, но и местата, в които жените-войводи са извършвали подвизите си. В своя сборник “Български народни песни” Братя Миладинови са записали песен за Сирма войвода. За нея легендата разказва, че в продължение на дълги години успяла да се престори на мъж и да заблуди всички в четата. В сведенията под песента за Сирма войвода, братята отбелязват: “Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп /територията на днешна Република Македония/ и от нейната уста чухме за младостта й. В одаята й под възглавница държеше кобурите пълни и саби, обвесени на зида, висяха над нея”. Рада Барачкина е още една реално съществувала личност. За нея легендата разказва, че е поела дружината на Вълчан войвода, който бил принуден да избяга от поробителя в Румъния. За Боряна войвода също има много следи в народната памет. Според една песен, в дружината й имало толкова юнаци, че на поляната под всяка крушка имало пушка, “под всяко листце – куршумче”. “Кладете буйни огньове” – подканяла тя мъжете, “печете вакли агнета”, за да се запомни кога мома Боряна е водила отбор юнаци.

Споделете

Девойка-юнак в българския фолклор

Още от категорията

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Кукери, старци, бабугери, чауши … село Турия е домакин на маскарадни игри

Демоничният конник св. Тодор

Българско Национално Радио