Вот на недоверие срещу българските правителства след 1989 г. е искан 27 пъти. Нито едно от гласуванията в парламента не постига бламиране на кабинета. „По-опасно” в наши условия е искането на вот на доверие. В най-новата ни история само двама министър-председатели искат вот на доверие. Това прави през октомври 1992 г. Филип Димитров, което довежда до оставката на неговото правителство. Любен Беров следва примера му през май 1994 г. и получава доверие само за три месеца. Спазвайки очертаната традиция, и вотът на недоверие към настоящия кабинет на ГЕРБ не успя.

“Традицията повелява” българската парламентарна опозиция често да предизвиква вот на недоверие по проблемите на здравеопазването поради социалната чувствителност към темата. Три правителства – на ОДС с премиер Иван Костов, на НДСВ с премиер Симеон Сакскобургготски и на „тройната коалиция” (БСП, НДСВ, ДПС) с премиер Сергей Станишев получиха обвинения за цените на лекарствата, за нерегламентирано плащане на здравните услуги, за липса на средства, за идеите за намаляване броя на болниците, за корупция в здравната система. Мотивите срещу кабинета Борисов продължават досегашните: провал на политиката в сферата на здравеопазването, нарастване броя на здравно неосигурените граждани, липса на дългосрочна стратегия, тежък конфликт на интереси в здравеопазването. БСП и ДПС, които са вносители на вота, обявиха, че нямат очакване правителството да падне, а да коригира политиката си. Лидерът на БСП Сергей Станишев заяви при представянето на мотивите, че едва ли е имало вот, който предварително да изпълни толкова много от поставените си цели – смяна на министъра на здравеопазването, обещание за допълнителни 200 млн. лв. за здравеопазване.

Управляващата партия не бе на това мнение. „Вотът трябва да има съдържание и смисъл, но този няма. Няма алтернативни предложения за реформиране на здравната система, няма конструктивни идеи и предложения, изготвени на базата на подробен анализ и експертиза. Този вот на недоверие, като много други преди него, ще се превърне в поредното лъжливо усилие за разкрития, които не променят политиката.”, контрира по време на дебата съпредседатят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова. Независимо, че не подкрепи вота, „Синята коалиция” също разкритикува управляващите. По повод подготвяното компромисно споразумение между правителството и Българския лекарски съюз /БЛС/ лидерът на ДСБ Иван Костов каза, че то е „пълна капитулация на политическата система, на правителството”. Лидерът на СДС Мартин Димитров от своя страна съжали, че „не вижда решителност в ГЕРБ за справяне с проблемите в сферата на здравеопазването”. Дебатите в пленарна зала за пореден път доказаха, че здравеопазването предлага изключително подходящи възможности за разгръщане на тезите на политическия и социален популизъм.

При този вот на недоверие традицията бе все пак нарушена в едно отношение – за първи път български премиер не присъстваше в залата по време на дискусиите. Правителството функционира на колегиална основа, като министър-председателят заема положението на „рrimus inter pares" („пръв между равни”). Принципът на солидарността изисква от членовете на кабинета да поемат отговорност за всички негови решения. Но, в деня на вота, в пленарната зала присъстваше единствено избраният същия ден здравен министър д-р Стефан Константинов. Премиерът Бойко Борисов не дойде в парламента по време на дебата за вота, поискан от опозицията „само за да се показва по телевизията” и да трупа дивиденти. С този коментар той влезе в залата минути преди да приключат разискванията. След това придружен от новия здравен министър тръгна да подпише споразумение с БЛС, с което се изпълниха исканията на гилдията и готвената стачка бе отменена.