Според Българското офталмологично дружество, у нас първичната инвалидност поради слепота е намаляла през последните години. Въпреки това, все още има много нерешени проблеми, свързани с профилактиката и лечението на очните заболявания. Така например, заради лоша профилактика около 30 на сто от младежите, завършващи средно образование имат вече нарушено зрение. Тези и още данни изнесоха българските лекари по повод Световния ден на зрението – 14 октомври, който се отбелязва с участието на Световната здравна организация (СЗО). Ето какво казва д-р Веселин Даскалов: „По данни на НЗОК около 30 000 са пациентите, които имат практическа слепота. А всеки трети човек има някакъв очен проблем. Ние – българите по принцип нямаме здравно-профилактична култура. Това важи в пълна степен и за очните заболявания. Забързани с професионални ангажименти и лични дела, родителите нерядко пренебрегват профилактичните офталмологични прегледи на своите деца. Те от своя страна не познават правилата на очната хигиена, на четенето. В много училища осветлението е по-слабо от допустимите норми, което също уврежда детското зрение. Наред с това децата често пъти крият или не знаят как да обяснят, че имат проблем със зрението. Така той се задълбочава и не хванат на време става хроничен. Малцина от родителите знаят, че е задължително да заведат децата си на преглед при офталмолог преди започване на първи клас. Културата на зрението също е много важна. Българинът неглижира тези проблеми и търси помощ, когато нещата са в напреднала фаза, а един профилактичен преглед може да предотврати сериозно заболяване. Друг проблем е изборът на очила. Не можем да ги купуваме от магазин за един лев и то без преглед преди това. Същото се отнася и до очилата за слънце. Те са необходими, но наистина пазят зрението само когато са от качествени материали.”

Катарактата, глаукомата, макулната дегенерация и очният травматизъм продължават да са водещи причини за ослепяване у нас, посочва доц. Руска Христова, началник клиника в Университеската болница „Царица Йоанна” в столицата. И допълва, че професионалното ниво на българските офталмолози е изключително високо, но пречките от организационен характер, с които се сблъскват те, създават немалко проблеми както на тях, така и на пациентите им. Според представители на сдружение „Зрение” – една от обществените организации, които през последните години направиха немалко за това да се даде гласност на проблемите на незрящите, обществото ни като цяло е недружелюбно към хората със зрителни нарушения. Все още има много да се направи за интеграцията на незрящите в социалния живот, за утвърждаването на европейска култура на толерантност и равни възможности. Градската среда също е недружелюбна към хората с увреждания и в частност към онези със зрителни нарушения. Нагъсто паркираните коли, които пречат на пешеходците, затрудняват още повече хората с бял бастун. Малкото все още светофари със звукова сигнализация, неетичността на някои от шофьорите, дупките по тротоарите и улиците, в които би се контузил и зрящ, са все проблеми, които чакат своето решение.

Наред с това, кучетата – водачи са все още мечта за хиляди хора с нарушено зрение, макар да не липсват ентусиасти-доброволци, ангажирали се с тяхното обучение и тренировка.