Демографската криза поставя въпросителни пред пазара на труда

За демографски залез в Европа се говори не от вчера. България не прави
изключение от това. Населението на България намалява и застарява, а това се отразява негативно на икономиката и на пазара на труда. Най-сериозно стопяване на населението сред европейските държави се наблюдава сред страните, поели пътя на пазарните реформи – Литва, Латвия, Естония, Унгария, Румъния, Полша и България.

Фотоколаж: Вергил Митев

Само през 2009 г., според НСИ, населението на България е намаляло с 41 хиляди души. Днес българите са около 7 млн. и 600 хиляди души. От БАН посочват, че страната е на четвърто място в света по бързина на застаряването на населението, а седма според дела на хората над 60-годишна възраст. Ситуацията у нас се характеризира с относително ниска обща раждаемост, съчетана с висока раждаемост сред най-бедните слоеве от населението и някои етнически групи. Все пак трябва да се отбележи, че напоследък се забелязва забавяне на темповете на стопяване на населението – българката започва да ражда повече и може да се каже, че имаме своеобразен рекорд за последните 15 години от демографската статистика. През 2009 г. раждаемостта у нас е 10,7 промила /10,7 деца на хиляда души население/ като общо за ЕС тя е малко по-висока – 10,8 промила. Трябва да се отбележи, че раждаемостта сред българските граждани от ромски произход е 4 пъти по-висока отколкото сред останалата част от българската нация. От демографската характеристика на България се вижда още, че детската смъртност е висока, както и средната възраст на населението. Българите сме едни от най-старите хора в Европа – средната ни възраст е 41 години и 7 месеца. При съседите ни – сърбите, средната възраст е 38 години, а в Румъния – 35.

Както е отбелязано в Стратегията за демографско развитие на страната до 2020 година, изключително неблагоприятно е съотношението на младите хора на възраст 15-19 години към това на хората на възраст 60-65 години. А това означава, че има проблеми с възпроизводството на трудоспособния потенциал на страната, което естествено в недалечно бъдеще ще даде отражение върху икономиката и пазара на труда. С особена острота този проблем стои в селата. Сериозните последици от застаряването на населението се усещат в различни сфери: икономически растеж, работна сила и заетост, спестявания и инвестиции. Нарастващият дял на българите над 65-годишна възраст е предизвикателство за социално-осигурителната система, системата за социално подпомагане и здравеопазването. Българското население в трудоспособна възраст към края на 2009 г. наброява 4 млн. 817 хиляди души. Влияние за формирането на тази цифра има и значителната емиграционна вълна през последните две десетилетия. След 1990 г. и началото на прехода към пазарно стопанство много млади и образовани българи мигрираха в чужбина в търсене на работа и по-добър живот. По данни на НСИ, може да се смята, че след 1990 г. над 1 милион българи са напуснали страната и са се установили в чужбина, което е сериозно предизвикателство пред икономиката и пазара на труда у нас.

Изключително неблагоприятно въздействие върху бъдещото икономическо развитие на страната оказва и увеличаването на неграмотността и влошаването на образователната структура сред младите хора до 24 години. Всеки пети от тях има по-ниско от средно образование. Особено тревожен е фактът, че нарасна делът на отпадащите от училище деца от социалните групи с ниски доходи, както и от и някои етнически групи, въпреки че напоследък положението започва да се променя.

Бизнесът в България отдавна алармира, че страда сериозно от липса на добре образовани и квалифицирани кадри. Според Мариана Коцева, директор на НСИ, поколението, което идва на пазара на труда, не е достатъчно образовано. Според нея е мит, че имаме висококвалифицирана работна ръка. Впрочем, това е и един от изводите и на проучване на Българската стопанска камара за качествата на работната ръка в България, направено сред 1500 български предприятия. Според него всеки пети служител или работник в България е с капацитет под фирмените трудови и професионални стандарти. Като се има предвид, че такива стандарти има в ограничен брой сектори, може да се смята, че броят на хората с ниво на умения и знания под изискванията на длъжността са много повече. Ако към това се прибавят и проблемите около висшето и професионалното образование, може да се твърди, че България има сериозен проблем с квалификацията на работната сила, твърдят от БСК. Това пък е причина за ниската производителност и недостатъчната конкурентноспособност на икономиката.

Перспективите за решаване на проблема се крият в бързи реформи в образователната сфера, което да доведе до по-високо качество на образованието. Управляващите се надяват, че с увеличаването на годините и стажа за пенсия ще се създаде възможност за задържане по-дълго време на работа на утвърдилите се вече специалисти, които да запълнят вакуума от добре образовани кадри. Преодоляването на неграмотността сред ромското население и включването му в мерки за придобиване на професия е част от възможностите за намиране на професионални кадри за някои сфери в икономиката. И не на последно място – необходима е адекватна политика за привличане на емигрирали и образовани българи обратно в страната.