За младите хора обикновено се казва, че са бъдещето на страната. През последните две десетилетия в България се появиха много младежки организации. Те се ангажираха, както с най-важните въпроси по опазването на природната среда, така и с всичко онова, което засяга обществения живот в страната ни. „Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество” е една от тези организации.

„Създадохме това сдружение точно преди пет години и половина – спомня си нейният председател Даниел Панчев. – Бяхме група ентусиасти, все още студенти тогава. Твърдо бяхме решили със собствените си усилия да покажем, че в България може да се прави нещо полезно и напълно безкористно. Използвахме наши лични средства, тъй като голяма част от членовете ни още тогава работеха. Сега повечето сме се реализирали в една или друга степен в обществения живот. Ние сме малка организация, но работим с много доброволци. Убеден съм, че за да бъде успешно едно сдружение, не е задължително то да наброява много хора. Важното е повечето от тях да са активни, за да може всичко, което правим, да даде резултат.”

Резултати през годините от създаването на организацията има и те не са малко. Едно от нещата, с които напълно основателно се гордеят от младежкото сдружение, е, че благодарение на работата им, млади хора от различни краища на света имат възможност да опознаят страната ни. За един от приключилите съвсем наскоро международни проекти разказва отново председателят на асоциацията Даниел Панчев:

„Проектът, по който получихме финансиране по линия на ЕС, се казва „Заедно срещу младежката безработица”. В България пристигнаха младежи от различни неправителствени организации от шест държави – Словакия, Словения, Унгария, Люксембург, Белгия и Франция. Всички те научиха много за това къде да търсят работа, възможности за реализация, стажове, как да използват младежките програми. Най-интересното обаче беше, че тези млади хора успяха да се докоснат до България - разказва Даниел Панчев. – Макар и да беше трудно за кратко време да се запознаят с всички красоти на нашата страна, успяха да посетят Боянската църква, Националния исторически музей, планината Витоша. Разгледаха повечето от забележителностите в центъра на София. Това, което най-много ни зарадва, беше едно много трогателно и мило писмо, което получихме по електронната поща няколко седмици след приключване на обучението. Изпрати ни го една от представителките на Словения, Моника Мървич. Освен благодарностите за горещото посрещане и изключителното гостоприемство от нашата страна, Моника ни пишеше, че се е влюбила в България, която не е познавала до този момент. Съобщаваше ни, че се е записала през следващия семестър да изучава български език в своя университет. За да може тази словенка до такава степен да се влюби в България, че да иска да учи български език, значи наистина сме направили отлична реклама на страната ни.”

Асоциацията работи активно и с българските общности в чужбина. Не само в съседните ни държави, но и в много по-отдалечени краища на света, наши сънародници са получили възможност да четат книги на български език със съдействието на младежката организация:

„За първи път изпратихме материали и рекламни брошури в Австралия – разказва Даниел Панчев. – Там живее и един от нашите членове, който е задграничен представител на организацията ни. Оказа се, че в Сидни няма нито един плакат, нито една снимка на България. Затова решихме да изпратим такива материали по българи, които се връщат тук през лятото. Изпратихме голямо количество рекламни материали от наши туристически информационни центрове, за да може наистина не само нашите сънародници там, но и самите австралийци да разберат за България, а и да я посетят някой ден.”

„Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество” има и свой туристически клуб. Даниел Панчев казва, че от сдружението искат да насочат младите хора към дейности сред природата, за да ги откъснат колкото се може от седенето по цял ден пред компютрите. За тази година са организирали десетина пътувания като стремежът е техният брой догодина да стане два пъти по-голям. Друга инициатива, за която разказва Даниел Панчев, е свързана с най-младите и е проведена заедно с още една неправителствена организация:

„Това е ученически конкурс „България в моите мечти”. Целта беше да се напишат есета, в които ученици да разкажат как виждат България днес и как биха искали да изглежда тя в бъдеще. Получихме над двеста есета. Подбрахме най-добрите седемдесет, макар че всяко едно от есетата беше уникално по своя характер и ни беше много трудно да изберем. Тези седемдесет есета включихме в една книжка, която може да бъде видяна в нашия сайт www.argobg.net и аз я препоръчвам на всеки, който би проявил интерес да се потопи в магията на България, погледната през детските очи.”