България трябва да се откаже от стереотипа „бедна държава”

публикувано на 30.11.10 в 09:55

„Бедна България, сравнена с държавите по света, е както неверен, така и опасен стереотип”, твърди Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Снимка: БГНЕС

Една от постоянно повтаряните тези в публичното пространство е, че България е най-бедната страна в ЕС. Да, но ЕС по същество е клуб на едни от най-богатите държави в света. Тази щампа се пренася в мисленето на хората, в публичните дискусии в самата България и се мултиплицира като стереотип „бедна държава”.

Има както богати, така и бедни. Но по-голямата част от населението влиза в категорията „среден българин”.

„Ако вземем това средно ниво, България е сред най-богатите страни в света, в горната една трета – категоричен е Георги Ганев. – А ако вземем населението, което живее в тези страни, дори това, че все още сме по-богати от китайците и индийците, българите са сред най-богатата една четвърт от хората, които живеят по света. Т.е. средният доход на българите е в „Топ 25 процента” на средните доходи по света. Да се говори, че България е бедна в световен мащаб е просто невярно представяне на действителността. Тя е бедна само в ЕС.”

На каква база стъпвате, за да твърдите, че българите са сред „Топ 25 процента” по доходи?

„Специално за тази сметка взех данните на Международния валутен фонд от годишния доклад „Световен икономически обзор” – обосновава се макроикономистът. – МВФ поддържа огромна база данни от десетки години насам за над 180 държави. Показателят за материалното благосъстояние на хората, измерван с реалната покупателна способност сред близо 200 страни в света, показва, че около две трети от тях са по-бедни от България. Ползвах индексите и на ООН за човешко развитие и благосъстояние на хората. България със своя индекс попада убедително сред страните с високо ниво на човешко развитие. Това, което взимам като данни, е доходът по т.нар. „паритетна” покупателна способност. Т.е. гледа се колко може да се купи с дохода, а не колко му е стойността в евро. Защото в България един лев е половин евро, но с един лев се купува повече, отколкото се купува с едно евро в Европа.”

Може би в основата стои разликата в ценовото равнище в България и в ЕС?

„Това е сметка, която отразява всичко. Да, кока-колата в България струва колкото на Запад. Но във всяко нещо, в което имаме по-голямо участие на човешки труд, особено в някакъв тип услуги, в България е многократно по-евтино, отколкото в Европа – аргументира своята теза Георги Ганев. – В Евростат могат да се намерят разбити данни, дори по стокови групи. Например храните в България все още са доста евтини. Така че, като се натрупа едно върху друго, като се обобщи върху общия доход на хората – т.е. БВП, се оказва, че българското ценово равнище е около 46 процента от европейското. Т.е. това, което в Европа можеш да купиш с едно евро, в България се купува с 46 евроцента.”

Разминават ли се критериите за богатство на българина и европееца?

„България е характерна с това, че хората тук имат страшно много собственост. Едно от наследствата на българския вариант на социализма е идеята за „трите ключа”. Хората завършиха социализма с ключ от апартамента, ключ от вилата и ключ от колата. Макар че колата беше „кофти”, вилата беше без ток и вода, апартаментът бе в панелка, но все пак имаха собственост. Толкова голямо ниво на лична недвижима собственост не е типично дори за другите източноевропейските страни. Въпросът е българите да започнат малко по-предприемчиво да размърдват тази собственост – това е нещото, което липсва. Но мисля, че с времето това неминуемо ще се случва. Защото по-младите поколения се опитват със собствеността да изкарат повече пари.”

По публикацията работи: Таня Харизанова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!