Има сериозна опасност голяма част от българския неправителствен сектор да загуби своята независимост. Това предупреждение се съдържа в публикувания неотдавна доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) "Гражданското общество в България – тенденции и рискове". Представители на държавата и общините, от една страна, и престъпни групи – от друга, все повече "завладяват" гражданските организации, които от своя страна се преориентират към обслужване на казионни структури или се заемат със скрита стопанска дейност – обобщават изследователите.

Тенденцията е доста тревожна, като се има предвид кратката и все още много крехка история на българското гражданско общество. Излизайки от тоталитарното комунистическо битие в края на XX век, българското гражданско общество по принцип тръгна в неправилна посока. В хода на големите социални и икономически сътресения след падането на Берлинската стена за много българи неправителствените организации се оказаха по-скоро възможност за препитание, използвайки финансови средства от ЕС или САЩ, предоставяни за развитие на гражданското общество, отколкото силна вътрешна убеденост и отдаване на благородни и обществено полезни каузи. Тази посткомунистическа специфика предопределя донякъде слабата съпротивителна сила на българските НПО срещу загуба на независимост и благоприятства “овладяването” на третия сектор от казионни структури и съмнителни икономически интереси.

Отбелязаните в изследването на ЦИД процеси компрометират самия статут и мисия на част от гражданските организации в България. Докладът констатира засилващ се натиск на държавата за обезличаване на гражданските структури чрез партийно-политическо подчиняване на дейността им и подмяната на гражданския контрол с казионни функции. От своя страна, самите НПО също стават инициатори на корупционни схеми, които гарантират преференциални условия при получаване на държавно или европейско финансиране, но са в ущърб на обществения интерес. Според Любен Панов от Българския център за нестопанско право в последните години финансирането на гражданските организации е предимно от държавни източници и на практика властта определя кои от тях да получават средства и да продължат да съществуват.

Забелязва се и тенденция политиците и държавниците вече да не се задоволяват да контролират сектора, но и открито да влизат в него като учредяват голям брой нестопански организации с цел усвояването на средства от структурните фондове. Вече е изграден огромен обръч от НПО, които, макар и да нямат нужния международен и конкурентен опит, получават лъвския пай от финансовите ресурси, твърдят експертите от ЦИД. "Парадоксалното е, че тази негативна тенденция се реализира с инструментите на ЕК и фондовете на ЕС, въпреки акцента, който официалните институции в Брюксел поставят върху борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България", се казва в документа.

Според ЦИД крайна форма на "престъпно инфилтриране" в сектора е навлизането на представители на тежката организирана престъпност в гражданския сектор, основно на местно ниво. Тези НПО се превръщат в пряк инструмент за пране на пари или за усвояване на европейски средства с нелегитимни цели, констатират авторите. Същите рискове според тях произтичали и от навлизането на близки до руските олигарси неправителствени организации.

Подмяна на истинската мисия на гражданския сектор се извършва и чрез засилената стопанска дейност на гражданските сдружения. Като аргумент от центъра посочват, че през последните няколко години бизнес дейностите под шапката на НПО са се утроили. Познатите и в чужбина феномени – PONGO (политически контролирани НПО) и GONGO (правителствено контролирани), стават все по-приложими при завладяването на сектора от представители на властта, смятат експертите. Според тях у нас публично известни са поне 25 GONGO, усвоявали значителни средства при почти никаква прозрачност. За пример е дадено регистрираното при предишното управление сдружение "иЦентрове", получило около 10 млн. лв. /5 млн. евро/ без обществени поръчки. Негови учредители са Агенцията за развитие на ИКТ (впоследствие ДАИТС) и "Български пощи", чийто общ принципал е Министерството на транспорта и съобщенията.

Експертите от ЦИД предупреждават, че в подобни структури могат да се превърнат т.нар. местни инициативни групи (МИГ), чието съществуване се изисква от програмата ЛИДЕР, финансирана със средствата от структурните фондове на ЕС за развитие на селските райони.

Според доклада в момента по никакъв начин не може да се разбере кои са представителите на държавата в такива сдружения, затова е необходима законова промяна, която да задължава държавните структури да поддържат ясни регистри в кои НПО участват и кои са представителите им там. Както и да има единен електронен регистър на всички НПО. Необходима е и по-детайлна регламентация на предвидения контрол от Министерството на правосъдието върху дейността на сдруженията в обществена полза, за да може да се гарантира както ефективен контрол, така и ненамеса в работата на структурите на гражданското общество.

Нужна е и по-голяма прозрачност върху състава на общите събрания на сдруженията, което ще позволи разкриването на взаимната свързаност и влияние в "третия сектор". Според ЦИД именно общите събрания могат да подскажат характера на сдружението – по подразбиране се приема, че те са "частни" и "неправителствени", но много голяма част от тях де юре се контролират от определени публични власти (министерства, общини, държавни и общински предприятия) или де факто – през служителите в политическите кабинети.