Местата, където малчуганите на възраст 3-7 години ходят “на работа” днес, са различни. Наред с държавните, вече има и много частни детски градини. Това, което ги отличава, е по-модерното обзавеждане, по-малките групи и възможността да се обърне внимание на всяко от децата. Сред тях е и детската градина “Приятел на детето”. Тя е за 12 деца. Отвътре прилича на Вила Вилекула или изобщо на място, обзаведено от някой луничав приказен герой. Играчки, цветове, миниатюрни чинове и легла. Занималнята се намира в голям апартамент и обстановката е толкова уютна, че човек по-скоро се чувства на гости при близки хора. Ръководител на детската градина и председател на едноименното сдружение на творци, работещи с деца, е актрисата Цветана Платиканова. “Започнахме през 1994 като школа за изкуства и езици. Детската градина е лицензирана две години по-късно. Европейският съюз ни подпомага с материали, платове за изработване на кукли, учебни пособия…, разказва Цветана Платиканова. – Целта ни е децата да се подбират не според финансовото състояние на родителите, а според интереса към това, което правим. Защото ние ги подготвяме за училище, но при нас се набляга на изкуството, на английския и най-вече на интелектуалните игри. Възпитаваме чувство на етика, порядък, естетика, как може да изглежда и как да говори едно дете. Много държим на литературния български език, на многото хубави думи, които заобикалят едно съществително. Учим ги да откриват красивите неща в света около нас и истински да им се радват. Опитваме се да правим обучения с много изкуства вътре в тях. Например в час по музика ние можем и да рисуваме, защото можем да нарисуваме една картина, която е породена от дадена музика. В час по литература можем да изрисуваме героите. Дори в математиката използваме приказки, броим с приказните герои. Децата се учат да откриват взаимовръзката между изкуството и обучението и това е много приятно.”

Актриса с над 20 години сценичен стаж в Държавния Сатиричен театър в София, автор на популярни в близкото минало телевизионните предавания за малчугани “Гледай с мама, гледай с татко” и “Умните играчки”, Цветана Платиканова e категорична, че „Актьорът е актьор до края, защото това е призвание за цял живот. Всичко е театър, всичко е спектакъл... Една от задачите на театъра е да осмислим житейските "театрални" ситуации, в които попадаме всеки ден”. Сред проектите, по които работи сега Цветана Платиканова с децата, е и “Приказен свят”. „Идеята е приказките – прочетени, разказани, измислени и изиграни, да въведат децата в етиката на взаимоотношенията между хората. Сюжетите и героите – принцове, феи и причудливи същества трябва да помогнат на децата да си изградят представа и отношение към понятия като добро и зло, истина и лъжа, щедрост и егоизъм, смелост и страх.” – посочва тя и изтъква необходимостта от повече толерантност в българското общество. „В индивидуален план всеки човек се смята за толерантен, докато е в собствената си среда – казва Цветана Платиканова. – Ако обаче попадне в изцяло друга среда – на друг етнос или сред по-различни хора, започва да изпитва страх и този страх кара хората да стават нетолерантни. Тоест, предпазвайки се от непознатото, ставаме и по-агресивни. Това е както и при животните - първична реакция към непознатото. Моето усещане е, че за жалост нетолерантността се засилва в нашето общество. То се дели на групи, които се противопоставят една на друга. Възможното решение е да се показват добри примери на толерантно съжителство, защото ги има. Така че детето или възрастните хора да разберат, че обществото е разнообразно и че има всякакви възможности в него за развитие или за общуване. Важно е да се разговаря по тези теми в семейството. Когато човек е добър, той намира добрия път за излизане от ситуацията”.

През последните седмици столицата стана свидетел на немалко протести, свързани с недостиг на средства за наука и култура. Ето и коментарът по този повод на Цветана Платиканова: „Това, че парите за култура не стигат, вреди най-вече на бъдещето на културата, защото ние губим бъдещите си ценители. Затваряйки театри, галерии, които са връзката ни с публиката, ние вече губим нагласата на хората, че освен бит и оцеляване, има и изкуство. И те остават само с това, което им се предлага от телевизионния екран. След време и златни театри да направим, и чудесни актьори да имаме, никой няма да иска да иде да ги види, защото децата няма да са възпитани в търсене на изкуството. Това е най-голямата загуба, че губим бъдещи ценители, хора, които ще уважават изкуството, ще го търсят и ще се обогатяват от него.”

Снимки: личен архив