Министър Игнатов дава много добра оценка на промените в българското образование

публикувано на 01.12.10 в 11:44

Министър Сергей Игнатов обяви за най-голям успех въвеждането на рейтинговата система на университетите, въпреки критиките, отправени към нея.

Снимка: БГНЕС

Много добър 4,50 по шестобалната система си писа Сергей Игнатов за дейността си през първата година като министър на образованието, младежта и науката. Като успех на екипа той посочи разширяването на предучилищната подготовка със задължителното включване на 5-годишните. По думите му това създава условия за равен достъп до образование на всички деца, по-добра грижа за тези, които се намират в неравностойно положение, както и ще помогне на онези деца, чийто майчин език не е българският, да се подготвят и активно да се включат в усвояването на материала в училище. „Благодарение на ранното включване на тези деца ще намалее и броят на отпадащите от образователната система”, заяви още министър Игнатов. Той се похвали също с въвеждането от тази учебна година на целодневното обучение за първокласниците. Като постижение Сергей Игнатов отбеляза стартирането на студентското кредитиране у нас. От септември, когато беше поставено началото му, до момента са сключени 2 500 договора за кредит между студенти и обслужващите банки. Според главния секретар на просветното министерство Красимир Вълчев, през втория семестър се очаква броят на договорите да достигне 5000 - 6000. Най-голямата гордост за просветния министър обаче е въвеждането на първата у нас рейтингова система на висшите училища.

„Всяко професионално направление на висшите училища вече е поставено в конкурентна среда – казва министър Игнатов. – Затова и отношението към тази система е нееднозначно. Мисля, че изпълни повече от поставените цели. Ние си мечтаехме да направим една рейтингова система, която да даде на младите хора възможност да намерят къде да учат според това, което им харесва, което искат да постигнат. Оказа се, че резултатът е много по-голям. От 90-те години насам, макар и бавно, във висшето образование се проведоха реформи, благодарение на които имаме автономия на висшите училища, говорим и за образователен пазар. Рейтинговата система дава възможност този пазар сега наистина да заработи. Хубавото на тази система е, че тя е насочена към резултата от висшето образование. Не към входа, а към изхода. Именно резултатът е определящ за отношението към дадено професионално направление или дадено висше училище, за реализацията на младите хора. Тази сложна система с 51 критерия може да бъде използвана не само от образователните структури, но чрез нея може да се направи дълбок разрез на регионите, където има висши училища, защото там можем да видим какво е нивото на безработица, какво е нивото на заплащане на труда. Това е една мониторингова система, която ще бъде използвана и от други ресори след време.”

Въз основа на седем-осем критерия от рейтинговата система, които в момента се анализират в Министерството, ще бъде предложена система за финансово стимулиране на качественото образование в отделните университети. Министър Игнатов съобщи, че е подготвена Стратегия за научните изследвания, която е изпратена за съгласуване в министерствата на финансите и на икономиката, енергетиката и туризма, както и до представители на научните среди.

Първата година от дейността на Сергей Игнатов като министър на образованието и науката не мина и без сътресения. Студенти и учени от БАН излизаха на няколко пъти на протест срещу орязания бюджет за наука и образование. Според министъра обаче при наличните пари в държавния бюджет, бюджетът за наука и образование за 2011 г. е много добър и е на трето място след средствата за пенсии и здравеопазване. Недоволството на българските учени бе провокирано и от подготвяните промени в Закона за Българската академия на науките.

„По повод Закона за БАН не е задължително всички радостно да плеснат и да го приемат – заяви министър Игнатов. – Законът е наложителен, за да се създаде по-прозрачно и приоритетно финансиране на научните институти в академията. Тази мантра, че ликвидират академията, не е вярна. Академията си остава и аз пожелах още 1000 години да съществува. Малцина сега виждат добрите страни на закона. Хубавата страна е, че законът включва всички академици и член-кореспонденти в активен научен живот и отговорност за това, което става в областта на науката. Институтите директно ще получават парите и ще имат самостоятелен бюджет. Това е по-добре за тях. Никой не е тръгнал да закрива институти.”

По публикацията работи: Румяна Цветкова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!