Съвсем не случайно двуседмичната Световната среща за климата на ООН, която се провежда в мексиканския курорт Канкун, обхваща и датата 4 декември, обявен за Световен ден за действия срещу промените в климата. Засегнат на паметната среща за бъдещето на планетата в Рио де Жанейро през 1992 г. и конкретизиран на последвалия форум в Киото, проблемът се оказа особено труден за решаване в световен мащаб. Доказа го последната среща в Копенхаген м.г., която донесе повече разочарования, отколкото надежди и предопредели сравнително предпазливите очаквания и от започналата конференция в Канкун.

Според оповестен тези дни анализ на Световния фонд за дивата природа /WWF/ eвропейските страни предприемат едва 1/3 от стъпките, които биха им помогнали да превърнат икономиките си в нисковъглеродни до 2050 г. Според приетия план за действие до тогава вредните емисии парникови газове трябва да паднат с 80 – 95 на сто спрямо нивата от 1990 г.

Още по-тревожно е положението в останалата част от света. Докато в развитите страни се забелязва все пак намаление на емисиите, то те имат сериозен ръст в някои големи страни, смятани за развиващи се, като Китай, Индия и Бразилия. От две години Китай измести САЩ от позицията на „най-голям замърсител” и днес на тази страна се падат 25 процента от вредните парникови газове в света.

„От 1999 г. насам имаме като цяло едно доста сериозно покачване на парниковите газове – припомня Борислав Сандов от неправителствената „Коалиция за климата”. - Това е притеснително, защото означава, че дори след като сме осъзнали, научно сме доказали този проблем и дори сме започнали да градим законодателство на световно ниво, виждаме едно драстично увеличаване на парниковите газове за този период с 25 на сто. На година това е около 1,5 на сто. Едва през 2009 г. имаме минимално намаляване на този темп – през м.г. ръстът е бил 1 процент.”

За съжаление България не е сред добрите примери в областта на прилаганите мерки за намаляване на парниковите газове. Ако имаме доста квоти емисии за продан, то е по-скоро, поради спонтанен срив в индустрията, отколкото резултат от прилагана добра политика. Все още се чака приемането на важни документи като национален план за нисковъглеродна икономика, стратегия за енергийна ефективност, както и за възбновяемите енергийни източници и т.н. Смущаващо е, че разходът на енергия за единица продукция в България е 8 пъти повече от средното за ЕС. Все още не се използва потенциалът на страната за добив на енергия от геотермални източници и от отпадъци. Според Борислав Сандов, България е сред най-уязвимите страни от глобалното затопляне и затова трябва да има много по-активна политика за предотвратяването му. Впрочем настоящият „аномален” ноември ни дава поредно доказателство за това със своите температурни рекорди от 25 градуса в отделни дни.

„Имаме 40 на сто по-кратък период на снегозадържане, 30 на сто намаляване на количествата валежи, които стават по-редки, но много по-интензиви. Има сериозно повишаване на температурата в градовете, където има голямо сътредоточаване на население и автомобили – казва Борислав Сандов. - Температурните амплитуди са големи, границите топло-студено са резки и бързи, наблюдаваме все повече ураганни ветрове и проливни дъждове. България е една от страните в Европа, които са най-уязвими за климатичните промени, защото нашият регион е такъв. Затова е важно България да играем водеща роля в тези процеси, а не да стоим отстрани и да чакаме друг да свърши работата.”