Българинът все повече свива потреблението

публикувано на 08.12.10 в 09:44

Броени дни остават до коледните празници, но въпреки това големите магазини остават празни.

Снимка: Таня Харизанова

Защо стандартът на живот на българите се отдалечава от стандарта на средностатистическия европеец? Експерти на авторитетния институт за пазарна икономика GfK са изчислили, че покупателната способност на българите е 2681 евро годишно на човек от населението, докато за ЕС тя е 14 202 евро. Въпреки тежките условия по време на икономическата и финансова криза, довели до стагнация на пазарите в Стара Европа, в страните – членки на общността, се регистрира повишение на потреблението с два процента. Тенденциите за България обаче са на другия полюс. Потреблението у нас е спаднало през тази година с близо осем процента. Според данните на проучването Лихтенщайн е страната, където стандартът на живот е най-висок, а покупателната способност на населението там е изчислена на близо 50 хиляди евро. В челната тройка са още Швейцария и Люксембург. България трудно може да се мери с лидерите в Европа, белязани от дългогодишни традиции в пазарната икономика. Страната ни заема незавидното 37 място в общата класация за ЕС и другите страни от стария континент.

Търговците определено скучаят.

Говорейки за спад в потреблението, трябва да отбележим, че България не е единствената страна, която регистрира намаляване на вътрешното търсене на стоки и услуги. Такива тенденции са регистрирани и в страните с развита икономика – като започнем отново с лидерите Лихтенщайн и Швейцария, минем през Германия, Италия, Испания и стигнем до новите страни – членки на Евросъюза, като Румъния, Литва, Латвия, Словакия. Проучванията на института за пазарна икономика GfK не се отличават от анализите на Европейския социологически институт. По данни на Евростат българинът получава по-малко от половината от дохода на средностатистическия европеец.

Успокоителното хапче за българите са статистическите данни на Евростат. Те показват, че традиционно България се нарежда на една от първите позиции в рамките на ЕС по най-ниски цени на хранителните продукти и напитките. Цените у нас са 53 на сто от средното ценово равнище за европейската общност. Това донякъде балансира ниските доходи на населението. Статистиката показва, че цената на месото, хляба, пък и цигарите и алкохола /а те не са малко перо за българските домакинства/, са най-ниски в сравнение с другите страни, членки на ЕС. Въпреки това цените в България плавно растат, като евростатистиката очаква през тази година инфлацията да достигне два-три процента.

Българинът все повече свива потреблението – продуктите в кошницата стават все по-малко.

Какви са последствията за българската икономика от слабата покупателна способност на българина? На първо място това предзвиква забавяне на растежа на вътрешното потребление и води до един омагьосан кръг. Колкото повече се свива потреблението, толкова повече се засяга бизнесът, който не може да реализира продукцията си на пазара. Като не могат да се продадат произведените стоки и услуги, предприемачите свиват разходите и производството, като посягат и на работни места. Намалените приходи на населението рикошират като бумеранг отново върху потребителските стоки. Те залежават по складове и магазини, търговците са принудени да намаляват цените до минимум, а производителите да свиват производството. Така се връщаме в началото на порочния кръг. Освен това при намаленото търсене и слабите обороти цените на някои стоки и услуги започват да растат, за да може да има възвръщаемост на вложените средства. Така се получава втори кръг, който води до инфлация. Друг важен индикатор за слабата покупателна способност на българина е страхът от бъдещето. Несигурността и липсата на доверие увеличават още повече и спестяванията на българите. „Сигурното си е сигурно”, казва поговорката. Потвърждение на народната мъдрост е рекордният брой депозитни милионери през последната година в България.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!