Мнозина навярно си мислят, че да седнеш с куки в ръце и сам да сътвориш топли ръкавички или пъстър пуловер, е отживелица от далечното минало и загуба на време. Всъщност, оказва се, че все още има много хора от различни възрасти и професии, които са изкушени от ръкоделстването. Една от тях е младата столичанка Диди Павлова, инженер по професия. За себе си тя признава, че винаги е обичала да майстори нещо с ръцете си, било то да шие или плете. Тънкостите усвоила от майка си и баба си. „Откакто се помня, вкъщи винаги е било затрупано с дантели, изплетени на куки, с дрехи, шити по модни журнали”, разказва Диди. Като малка често обичала да се рови в раклите на баба и да прелиства стари списания. Още за това хоби и емоциите, които то й носи:

„Не знам дали е точно хоби, защото като завърших средно образование, казах на родителите си, че ще се издържам сама, ако искам ще уча, ако искам ще работя. Изнесох се от вкъщи и започнах да работя в едно ателие за плетки. Пет-шест месеца бях редови плетач. Иначе още от първи клас с мои приятелки плетяхме на детската площадка. Често идваха бабите от квартала и викаха: „Ах, какви послушни деца! Не са като онези хулиганки, които свирят с пръсти”. А всъщност това бяхме пак ние, защото свиренето с пръсти ни беше сигналът. Няколко години по-късно с тези приятелки си купихме плат да си шием панталони. Това беше първият ни опит за създаване на дреха. След това започнах да шия на приятелки. Като студентка си имах голяма клиентела, на която шиех дрехи. Изкарвах си чудесни пари. Като завърших обаче, станах инженер и си казах, че няма повече да се занимавам с това. Преди да се роди голямата ми дъщеря обаче, трябваше да стоя повече у дома и тогава започнах да плета за нея дрешки. Тези дрешки станаха и за по-малката дъщеря, която се роди две години и половина по-късно. Сега съм отново в отпуск по майчинство, заради сина ми, на когото съм му оплела вече две неща. Намерих си другарки по плетки, с които започнахме да се събираме. Оказа се, че има много хора, които плетат, шият и искат да правят нещо с ръцете си и най-вече да си намерят компания.”

Съмишленичките си по плетка Диди открива в интернет. Впоследствие решава да направи собствен блог, който нарича „Ръкавичка”.
 
„Преди две години попаднах на съобщение за първи световен ден на плетенето на открито в България, който беше организиран от две момичета – разказва Диди. - Така се събрахме за първи път, бяхме около 10-12 човека. Горе-долу по същото време във форума на „Бг мама” пуснаха снимка на една шапка и започнаха дискусии за това как тя се плете. Това беше поводът да направя блог, който кръстих „Ръкавичка”, защото аз от малка плета ръкавички на пет куки с пет пръсти и смятам, че съм голям майстор в това, макар и нескромно да звучи. Запознах се с различни девойки от София, майки, баби, всякакви. Започнахме да се събираме в градинките. Неусетно дойде време и за втория световен ден на плетенето на открито. Включиха се още повече хора. „Ръкавичката” вече има доста читатели и много хора се включиха. Това е хем полезно, хем приятно, хем носи много любов и положителни емоции.”

В „Ръкавичката” се „приютяват” любители на плетивата от различни възрасти и професии. „Това са хора, които обичат красивото. Те плетат с много любов и желание да зарадват любим човек” – казва Диди Павлова. Сред тях обаче няма мъже. Според българина това е женска работа. Единственият мъж, почитател на блогърките от „Ръкавичка”, е фотографът Мариан Маринов. Той дотолкова е запленен от цветната магия, която творят дамите, че често посещава събитията, в които те участват, за да ги снима. А те са неуморими, непрекъснато се включват в различни празници и работилници на открито, водени от желанието да запалят и други със своята страст.

„Имаме едни обръчи, които носим навсякъде, където организираме такива сбирки и всеки може да се опита да плете на тях – разказва Диди. - Миналата година участвахме в празника „Коледария”. Дойде едно дете, донесе си кълбо прежда, седна и за 2 часа си оплете шапка. Наскоро пък участвах в празника за Деня на доброволеца в Унгарския културен институт. Там на същия обръч една германка за три часа си изплете шапка. Престрашиха се и двама младежи, французин и германец. Плетоха първо на обръчите, после ме накараха да им покажа как се плете на две куки. Получи се много забавно. Превърна се наистина в празник.”

Шалове, шапки, ръкавички, пуловери, бижута и какво ли още не излиза изпод ръцете на вещите майсторки на плетивата. Едно от най- нестандартните им творения обаче е дървото в двора на детски център, което обличат с цветни плетки. Жените се включват и в различни благотворителни инициативи. За благотворителния базар, организиран от BG- Mamma, те задружно изплетоха няколко пъстри одеала на надеждата. Като във всяко друго нещо и в плетивата също има мода. За нея Диди обяснява:

„Напоследък са много модерни багрените прежди. Преди години, ако някое парче конец малко се различава или дрехата избледнее, се смяташе, че вече не става за носене. Сега се носят безкрайно шарени прежди. Някои от тях сякаш наполовина си натопил в белина, другата половина си залял с кафе и са се получили невероятни меланжи. Освен това колкото по-лесно и по-бързо се изплете нещо, толкова е по-модерно. Правят се обемни плетки с много дебели шишове, може би колкото молив или повече. Плетеш един ден и си изплиташ палто, защото ако трябва да плетеш нещо тънко, както навремето се е плело с много ажурни мотиви, плетеш цял живот. Освен това много от големите производители и търговци на вълна си правят собствени списания, в които прокарват някаква модна линия.”

Снимки: Мариан Маринов