Вероятно всеки е виждал гнездо на щъркели върху електрически стълб. Поне в България, където все още има много щъркели – и бели и черни, гледката е много обичайна. За съжаление тези гнезда съвсем не са безопасни за птиците, а точно обратното. Не са малко случаите на ударени от ток и загинали млади или възрастни щъркели. Затова активистите на Българското дружество за защита на птиците се опитват за изграждат изкуствени платформи за гнездене на щъркелите извън досега на електрическите жици. Но можем ли да построим “изкуствени жилища” за всички птици?

Да градим изкуствени гнезда за всички птици, слава Богу, не се налага. Страната ни е изключително богата на пернати, една от най-богатите в Европа, а те за щастие намират чудесни природни условия, където да вият гнездата си. Проблем има само с едрите птици, за чието приютяване са необходими много високи и клонести дървета със специално разположение. Оказва се, че без да забележим, точно те са поизчезнали. А иначе българската гора покрива една трета от територията на страната и в нея се срещат дори островчета истинска девствена гора.

“Дърветата у нас не са се свършили, но подходящи дървета за построяване на гнездо от гледна точка на склон за лесно излитане и място, където птиците няма да бъдат обезпокоявани, не са много – обясни за Радио България Симеон Марин от екосдружението “Зелени Балкани”. - Големите птици търсят стръмни склонове, от които да могат лесно да излитат от гнездата си, да се пуснат във въздушното течение и да полетят. И на едни такъв склон им трябва достатъчно голямо дърво, за да може да се намести вътре няколкометрово гнездо и дървото да може да издържи теглото му.”

В своята практика по опазване и привличане на лешояди в България, природозащитниците са изпитали на собствен гръб тази трудност, изграждайки изкуствени гнезда за лешоядите. Често се налагало да положат гнездото върху преплетените клони на две съседни дървета поради липсата на едно, достатъчно високо, клонесто и солидно, за да издържи товара на гнездо с диаметър от 3 метра и неговите обитатели.

Затова природозащитниците се противопоставят на “щедрото” предложение на много инвеститори да засадят другаде нови дървета за сметка на изсечените от тях. Нещата не са толкова прости, твърди г-н Марин.

“На някой инвеститор може да му хареса да сече каквото и където му е изгодно като ни предлага пари да засадим нови дървета. Това редовно ни го казват. Виждате колко много пари се дават, за да създадем условия лешоядите да загнездят отново у нас, поради простата причина, че не сме успели да спрем изсичането на подходящите за това дървета. Защото на някого му е трябвало да изсече дърветата, отколкото да остави орлите да гнездят върху тях. И защото се смята, че щом в момента там не гнезди орел, дървото спокойно може да се отсече.”

© Снимка: предоставена от БДЗП

Лешояд, поразен от перката на ветрогенератор в района на Каварна.

Симеон Марин не храни особено нежни чувства и към инвеститорите в така модните и доходни ветрогенераторни паркове. След смъртта от отравяне, перките на генераторите се очертават вече като най-честата причина за гибелта на едрите птици. Неотдавна български природозащитници успяха за първи път да документират подобен инцидент и у нас, край нос Емине. Впрочем осеяните с ветрогенератори поля започват все повече да дразнят взора не само на природозащитниците, но и на обикновените хора. Във Великобритания половината от предложенията за изграждане на нови “перки” са били отхвърлени от местната общественост през последната година, пише в-к “Индипендънт”. Цифра, доста по-висока от отказите по предложенията за нови атомни централи, добавя ежедневникът. Британците предпочитат да виждат преките в морето, отколкото около себе си. В България, чисто ландшафтните съображения за съжаление все още не са на преден план в общественото съзнание. Дори самата дума звучи екзотично за българското ухо.

“Хората не би трябвало да мислят толкова за мечките и птичките или за лалугерите, а по-скоро за ландшафта около тях – смята Симеон Марин. - И ако мислеха повече за това, проблеми и с птичките и високите дървета нямаше да има. Аз лично предпочитам грозната гледка да е съсредоточена само на едно място. Примерно по пътя от София за морето да има на две три места перки от край до край, а не разхвърлени навсякъде – тук две, там три или тридесет. В Родопите, като се качиш върху кулата на връх Снежанка и погледнеш надолу, виждаш да цъкат и да се въртят перки, разхвърляни навсякъде.”