„Дошло е времето София да обърне внимание на своето минало и да го представи пред света.” Това каза главният архитект на София Петър Диков при откриването на кръгла маса „Модерният град и съхранението на националната идентичност”. По думите му столицата освен античното си и средновековно минало трябва да покаже и духа и романтиката на сградите от края на XIX и началото на XX век. София е един от най-старите европейски градове с хилядолетна история. За съжаление обаче градът няма запазено строителство от XVII, XVIII и XIX век, но за сметка на това има прекрасни образци на архитектурата от началото на миналия век.

На кръглата маса, организирана от Френския културен институт, присъстваха френски специалисти, които представиха своя опит по възстановяването на разрушения през Втората световна война град Брест и на историческия център на град Диеп. Архитект Диков посочи, че френският опит във възстановяването на архитектурните паметници е много ценен за българските специалисти. „Интересно е да знаем каква е държавната намеса във финансирането и как може да се накарат собствениците на подобни сгради да участват в един такъв проект и да бъдат мотивирани в същото време – казва архитект Диков. – Надявам се това да го облечем в проекти и норми, защото при нас и двете неща липсват. Един от проблемите сега е, че сградите - паметници на културата, са освободени от данъци и това е направено още по времето на държавното подпомагане на реставрацията на тези сгради. Сега обаче този механизъм не е ефективен. Тези сгради са освободени с презумпцията спестените пари от данъци да отидат за реставрация, но никой не принуждава собствениците да го направят. Те не само не плащат данъци, но сградите се рушат и създават едно жалостиво впечатление. Вместо да бъдат бижутата на градската среда те са нейните язви. Предвиждаме промени в закона, а също и солени глоби за неподдържане на собствеността”.

© Снимка: Дарина Григорова

Френските специалисти обясниха, че при възстановяването на Брест и Диеп е имало изключително ползотворен тристранен диалог между проектантите, държавата и населението. Разбира се, за добрия краен резултат допринася и голямото държавно финансиране. „Що се отнася до културното наследство, ние имаме много силна политика във Франция – подчерта Жил Руе, аташе по университетско и научно сътрудничество към френското посолство. – Ние поканихме колеги от Франция, специалисти от Министерството на културата и университетски преподаватели, за да се опитаме да установим сътрудничество в областта на обучението. Това сътрудничество ще бъде в две направления като политика за опазване на културното наследство и като обучение. В наши дни възстановяването на сградите е невъзможно без участието както на предприемачите и политиците, така и на обикновените граждани.”

© Снимка: Дарина Григорова

По думите на Давид Вейзман, аташе по културните въпроси към френското посолство, между България и Франция съществуват много здрави връзки в областта на културата. Затова от френска страна придават голямо значение на опазването и съхраняването на културното и архитектурно наследство на България. „Ние живо се интересуваме и от археологическите находки, има две френски експедиции в България, които много добре работят по разкопките – казва Давид Вейзман. – Имаме необходимия опит и сега е моментът да го споделим, като точно това смятаме да направим през следващите месеци.”