През април 2004 година България стана пълноправен член на НАТО. За шест години страната извървя труден път на адаптация след десетилетия участие във Варшавския договор: приемане на натовските стандарти за въоръжение, реорганизация на командването, драстични съкращения на армията. Какво най-важно се случи в тази област през отминаващата година?

Знакова за България, като страна-членка на пакта, бе срещата на върха на НАТО през ноември в Лисабон. Едно от най-важните послания на София, представени там от президента Георги Първанов, бе искането България да бъде изцяло покрита от толкова обсъждания през последно време противоракетен щит. България настоя този щит да се превърне в една от основните мисии на НАТО и да се осъществява в сътрудничество с Русия. По този повод българският външен министър Николай Младенов подчерта, че както за НАТО, така и за Русия и най-вече за България нуждата от изграждане на противоракетна отбрана е свързана с идентифицирането на потенциалните нови заплахи. Сред тях са напрежението в международния режим за неразпространение на ядрени оръжия и балистични ракети, както и опасността радикални групировки да се сдобият с технологии за тяхното производство.

На срещата в Лисабон, най-критичната в 61-годишната история на Алианса, държавните ръководители на 28-те страни-членки приеха нова Стратегическа концепция за развитието на организацията през следващото десетилетие. В концепцията бяха включени всички предложения на България, сред които приобщаването на Западните Балкани към евроатлантическата зона за сигурност, по-добра координация между НАТО и ЕС за избягване на дублирането на функции, разходи и ресурси, както и възприемането на енергийната сигурност като ключов фактор за колективната сигурност. В Лисабон, освен това, България потвърди още веднъж своята решимост да участва докрай в най-голямото предизвикателство пред пакта – войната, която вече девет години САЩ и НАТО водят в Афганистан. Както отбелязаха някои наблюдатели, София е водещ пример за държавен ангажимент по отношение на мисията там.

Друг важен аспект в отношенията НАТО – България е изграждането на надеждна киберотбрана. В Стратегията за национална сигурност на България, одобрена от правителството преди седмици, бе включен и въпросът за така наречената киберсигурност. Предстои България и НАТО да подпишат меморандум за сътрудничество в областта на киберотбраната, т.е. защита от кибератаки срещу компютърни системи със стратегическо значение, който ще регламентира обмена на информация в тази област, както и провеждането на съвместни операции. От българска страна партньор ще бъде Правителственият център за реагиране при компютърни инциденти.

През отминаващата година България успешно се включи и в една друга инициатива на НАТО. Съвместна делегация на пакта и неправителствената организация „Прозрачност без граници” посети София и даде много висока оценка за предприетите мерки в българското министерство на отбраната за справяне с корупцията и за изграждане на трайни и надеждни механизми за нейното предотвратяване. Представителят от НАТО Стюарт Елдън оцени високо антикорупционните практики в сферата на отбраната и уточни, че България е сред първите страни включили се в инициативата на НАТО за изграждане на почтеност във военните ведомства на страните-членки на пакта.

Прилагането на натовските стандарти в българската армия през отминаващата година срещна и някои трудности. Икономическата криза в България през 2010-та година не подмина и отбраната. Армията бе принудена да предоговори важни военни сделки, насочени към подобряване на съвместимостта й по натовските критерии. София получи съгласие от италианската компания „Аления Аеронаутика” поръчката за пет транспортни тактически самолети „Спартан” направена през 2006 г. за 91 милиона евро, да бъде ограничена до три самолета от този вид. Бе намалена и първоначалната поръчка за автомобилна техника договорена с „Даймлер-Крайслер”. И двете компании не предявиха никакви претенции за неустойки към българската страна. Не стои така обаче въпросът с 12-те хеликоптера „Кугър” и 6-те „Пантер” поръчани през 2005 г. на френската „Юрокоптър”. Предстоят трудни преговори за намаляване на техния брой, както и за претенциите от френската компания за неустойки в размер на 12 милиона евро за забавени плащания по поръчката.

И накрая малко статистика за отминаващата година: в България бяха проведени 112 учения по натовските стандарти на подразделения от различните видове въоръжени сили; 8 формирования бяха сертифицирани по стандартите на НАТО, а 15 – за участие на мисии на НАТО зад граница; през 2010 г. над 730 български военнослужещи участваха в операции на НАТО по света.