През изминаващата година България продължи реформите в социалната област, започнали през 2000 година. Те трябва да гарантират стабилността на осигурителната и пенсионната система, както и защита на трудовите права на работещите. Поредица от мерки целят прекратяване на порочната практика да се източва бюджетът на Националния осигурителен институт, от който се изплащат пенсиите, обезщетенията по болест и майчинство, при безработица, инвалидните пенсии и др.

Част от промените в социалната област засягат некоректните работодатели, които няколко месеца преди отпуск по майчинство осигуряват своите служителки – бъдещи майки, върху по-високи заплати. Така и обезщетението по време на отпуска по майчинство става по-високо, а то съответно се изплаща от Националния осигурителен институт. Затова със законодателни промени бе прието срокът, върху който се изчислява обезщетението за бременност и раждане, да се увеличи от 6 на 12 месеца. На 18 месеца бе увеличен и срокът, на базата на който се изчислява обезщетението за болест. Вече работодателите поемат изплащането на обезщетенията за болест през първите три дни, вместо НОИ, което прекратява практиката на твърде увеличения брой фалшиви болнични листове. Съвместните проверки на НОИ, Националната агенция по приходите и Главната инспекция по труда пък бяха насочени към идентифициране на некоректните работодатели, които осигуряват работниците си върху по-ниски доходи, а останалата сума до реалното възнаграждение изплащат „на ръка”. Така с неплащане на действителните размери на вноските те ощетяват бюджета на НОИ, а и самите работещи. И още: предстоящото криминализиране на невнасянето на осигурителни вноски чрез промяна в Наказателния кодекс се очаква да окаже дисциплиниращ ефект върху работодатели и работещи и да увеличи приходите в бюджета на НОИ, който е със сериозен дефицит от над 2 млрд лева Христина Митрева, управител на НОИ посочва:

Премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков, социалният министър Тотю Младенов и управителят на НОИ Христина Митрева на пресконфренция.

„Бяхме длъжни да предприемем тези, макар и непопулярни, мерки, от една страна, за да ограничим злоупотребите, а от друга страна – да насърчаваме коректните работодатели и осигурени лица. И ако искаме да върнем доверието в системата, това е начинът. Тоест да спазваме принципа и всички да са равнопоставени както по отношение на правата си, така и за задълженията.”

Промените в социалната област през 2010 година засягат продължаването на пенсионната реформа в страната. Началото бе сложено през 2000 г., с тристълбовата осигурителна система – освен солидарния стълб, се включват и осигуряване в задължителните частни пенсионни фондове, както и доброволното осигуряване в пенсионни фондове. Наскоро парламентът прие промени в Кодекса за социално осигуряване, с които пенсионната реформа продължава. Според Христина Митрева целта е да се върне доверието в осигурителната система на страната и още:

„Една от основните дългосрочни цели, с които започват промените в Кодекса за социално осигуряване, е постигането на дългосрочна финансова стабилност на Държавното обществено осигуряване.”

С цел стабилизиране на приходите в НОИ се предвижда от 1 януари 2011 г. увеличаване на осигурителната вноска за пенсия. От началото на 2012 г. с по 4 месеца на година до 2020 г. започва да расте и трудовият осигурителен стаж за пенсия.Тогава осигурителният стаж за жените ще стане 37 години, вместо сегашните 34, а за мъжете 40 години, вместо сегашните 37. Промените предвиждат от 2021 г. да нараства с 6 месеца на година и възрастта за пенсиониране до достигане на 63 години за жените и 65 за мъжете.