Професионалните знания и умения, готовността и желанието за учене, адаптивността, междуличностните умения и ефективността са най-важните и определящи за започване на работа качества и умения. На това мнение са както работодателите, така и младите хора. Това показват резултатите от национално проучване, проведено в периода септември - ноември 2010 г. от Фондация на бизнеса за образованието. В него са обхванати над 1000 младежи на възраст до 35 години и 119 компании от цялата страна. Изследването е част от проект, финансиран от Националния център „Европейски младежки програми и инициативи” и има за цел да установи доколко младите българи са пригодни за заетост и отговарят на изискванията на работодателите. Въз основа на анализа на получената информация ще бъдат изготвени конкретни предложения за мерки, насочени към изграждането на необходимите умения у младите хора. Какво умеят и какво им липсва на младите кандидати за работа?

„Те имат желание да учат, което е много важно – казва Невена Раковска от Фондация на бизнеса за образованието. - Те имат желание да се развиват. Притежават умения, които са нужни на работодателите, каквото е умението за работа с компютър. Те също са силно мотивирани да изпълняват целите на организацията. От друга страна обаче нашето проучване стигна до извода, че голяма част от уменията, които са важни за работодателите и които и младите хора много правилно са идентифицирали като съществени при наемането на нови служители, точно тях не притежават. Например младите хора смятат, че са адаптивни, според работодателите това съвсем не е така. По всеобщо мнение, и на работодатели, и на младежи, математическите и техническите им умения са много слабо развити. Липсват им също предприемачески умения, умения за критично мислене, за убедително представяне на собствените си умения, което е важен елемент от комуникацията на човека при започване на работа, както и при работа с партньори, с клиенти, той трябва да умее да бъде убедителен, трябва да може да изразява добре гледната си точка. Всъщност голяма част от тези специфични умения, които работодателите търсят на едно работно място – офис умения, лидерски умения – също им липсват.”

Младите хора полагат усилия чрез самоподготовка да придобиват нужните умения. Според експертите обаче това не е достатъчно. Необходимо е още от ранна възраст в училище да започне изграждането на качества, които ще са им от полза в процеса на професионална реализация. На тази позиция са и 60 на сто от работодателите. За разлика от тях обаче около 1/3 от младите смятат, че това може да стане и след завършване на училище или дори в университета. Водеща роля за формирането на тези умения трябва да имат Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на труда и социалните грижи, Агенцията по заетостта, неправителствения сектор и изобщо всички, които имат отношение към този процес, смятат повечето от анкетираните. За момента работодателите са едни от най-големите инвеститори в обучения, насочени към изграждането на практически умения, необходими на младите хора, за да се реализират професионално. Тези учения обаче са строго специфични, свързани с потребностите на конкретната компания. Според данни от проучване на Евростат около 60 на сто от продължаващото обучение в България се предлага именно от работодателите. Резултатите от проучването на Фондация за бизнеса показва също, че младите хора си дават по-висока оценка в сравнение с тази на работодателите. Изключение прави преценката за владеене на чужд език.

„Чуждоезиковите умения бяха оценени от работодателите като едно от добре овладените и притежавани от младите хора умения, докато те самите оценяват това умение като слабо или недостатъчно развито – обяснява Невена Раковска. - Това е интересен факт, който лично мен много ме изненада. Допускам, че от една страна това се дължи може би на по-ниското ниво на владеене на чужди езици от работодателите в сравнение с техните млади служители. А от друга страна, допускам също, че младите хора са разбрали, че да ползваш информация от източници на чужди езици, да слушаш музика е съвсем различно от това сам да направиш изявление, да напишеш нещо, да използваш езика, за да изразиш мнение, да направиш презентация, където използваш доста активно тези чуждоезикови компетенции.”