Според китайския лунен календар, 2011-а е годината на Заека – зодиакалният знак носещ най-много късмет на човечеството, което пък точно т.г. ще достигне 7 млрд. души. На България, където през последните две години икономическата криза се усети най-силно в ежедневието, малко повече късмет през настоящата няма да навреди. Още повече, че 2011-а ще бъде решаваща в много отношения.

2011-а се очаква да даде отговори на много въпроси, свързани с бъдещето на страната. Първият отговор ще донесат резултатите от местните и президентските избори през есента. Тогава ще се разбере, дали управляващата партия ГЕРБ, която дойде на власт с много надежди в средата на 2009-а, ще запази достатъчно високо доверие, за да проведе през втората половина от мандата си важните реформи, които не успя на прокара досега. Става дума за реформи в областта на здравеопазването, висшето образование и науката, администрацията и най-вече съдебната система. Но практиката у нас досега показва, че годините на избори са обикновено “изгубени” за сериозните и непопулярни реформи.

Изходът от започналите съдебни дела срещу серия от знакови фигури на организираната престъпност ще даде пък отговор на въпроса дали ГЕРБ има наистина потенциал да разсече гордиевия възел на тежката престъпност, обвързана с политическа корупция. А това бе главното предизборно послание на управляващата днес партия, заради което българите я дариха с изключително високо доверие. Фактът обаче, че най-знаковата за последната година фигура – Алексей Петров, обявен почти за кръстник на мафията у нас, бе пуснат от затвора и от своя “домашен арест” обявява желанието си да се кандидатира за президент, говори за това колко трудна и безмилостна ще е битката. А изходът – повече от несигурен. От него до голяма степен ще зависи доверието към управляващата ГЕРБ и политическата стабилност в страната.

Годината ще бъде решаваща и по отношение на усвояването на предоставените на България над 7 млрд. евро от европейските фондове за периода 2007-2013 г. Това усвояване закъсня много при предишното правителство, когато ЕК блокира отпускането им заради съмнения в корупция. Така бяха изгубени 2 години. Новата управляваща партия успя да възвърне доверието на Брюксел и да отблокира парите, но усвояването напредва все така мудно. Преломът се очаква именно през 2011 г. Най-оптимистичните прогнози на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев са за усвояване на 70 на сто от тях до 2014 г. По-реалистичните надежди са да успеем да “спасим” към половината от тях. От степента на усвояване и способността за полезно използване на тези пари ще зависи обема на средствата, които ще бъдат отредени за България през следващия бюджетен период до 2020 г.

Друга въпросителна с по-малко отражение върху ежедневието на българина, но с по-голяма международна политическа тежест, е тази около приемането или не на България и Румъния в кръга на страните от “зоната Шенген”. Франция и Германия, държави с несъмнен авторитет в ЕС, вече изразиха мнението си, че нашите две балкански страни още не са готови за влизане в клуба. Проблеми с опазването на българо-турската граница и такива с пребиваване в страни от ЕС на роми, идващи и от нашата страна, са в основата на изказаните резерви. Българският премиер Бойко Борисов все пак таи надежда, че през есента на 2011г. България все пак ще преодолее бариерата Шенген.

Сред значимите за българското общество събития на 2011 г. е очакваното посещение на новоизбрания президент на Бразилия, г-жа Дилма Русеф, чийто корен идва от българския град Габрово. Освен емоционалната му стойност, това посещение е натоварено и с очаквания за ползотворно икономическо сътрудничество с осмата в света икономическа сила – Бразилия.