Данъчната тежест и доходите на домакинствата през 2010 г.

публикувано на 05.01.11 в 09:43

Снимка: Архив

През 2010 година България усети най-силно последствията от световната икономическа и финансова криза. Икономика на „точката на замръзване”, работни заплати и пенсии „във фризера” до 2012 г., спад на доходите – така най-общо може да се характеризират нещата. Но за разлика от други европейски държави българските граждани и домакинства почти не бяха натоварени с по-висока данъчна тежест. България остава една от държавите в Европа с най-ниски данъци за населението и бизнеса, твърдят политиците. Съотнесени обаче към доходите на българите, картината става малко по-различна. Вярно е, че през 2010 година в България не се стигна директно до намаляване на заплати и пенсии както в съседна Румъния, например. Но спадът на доходите на голямата част от обикновените българи бе косвен – от повишените цени на много стоки и услуги, от съкращаване на производства и работни места вследствие на кризата.

Какви бяха данъците на българските домакинства и граждани през 2010 г.? На нивото от предходната година останаха местните данъци и такси – данък за притежание на недвижим имот и такса смет, която се изчислява на базата на данъчната оценка на имота. Впрочем, драстичното повишение на този данък през 2009 година с 50 процента, поради повишените данъчни оценки на имотите, тогава сериозно натовари домакинствата. 2010-а обаче бе преломна по отношение на разширените правомощия на общините да определят местните данъци в граници, приети от парламента. В много селища на страната данък сгради леко намаля, на други остана същият, а отделни общини го увеличиха. През 2010 година не беше променен и данъкът върху превозните средства. Изключение е повишението му с 20 процента в град Пловдив. Остана на нивото от 10 на сто и данъкът върху получените доходи, който плащат българите.

От началото на миналата година обаче влязоха в сила промените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. С това скочи данъчната тежест за лицата, които самостоятелно се осигуряват за пенсия. Минималният доход, върху който се изчисляват осигурителните вноски, стана 420 лв., а максималният – 2000 лв. От 1 април 2010 година от 8 на 10 процента нарасна и вноската за здраве, която плащат българите. Допълнителна осигурителна тежест се поделя в съотношение 60:40 между работодател и работник. Според финансовия министър Симеон Дянков непопулярната мярка се е наложила, за да се спаси здравеопазването от хроничния недостиг на средства. „Дори с 10 процента вноска, тя остава най-ниската здравна вноска в сравнение със съседните ни държави”, посочи министърът. Но с това решение целта така и не бе постигната. Недостигът на средства в здравеопазването продължава.

Какво става с доходите на обикновените българи? Логично е тяхното намаление при почти статичната икономика в кризата и породената от това безработица. Основната част от доходите на обикновените българи идва от работната заплата. В края на второто тримесечие на 2010 г. средната работна заплата в страната е намаляла с 5,6 на сто спрямо същия период на 2009 г. Върху обедняването на българите и замразените им заплати се отразиха негативно и увеличените им разходите, свързани с ежедневието. Според изследване на социологическата агенция „Алфа рисърч” 28 процента от българите имат спестявания, но около 16 процента са теглили от спестените суми през последните месеци на тежката 2010 година. Впрочем, доходите на 21 процента от българите (тоест на 1 млн. и 500 хиляди души) са под границата на бедността, сочи Евростат. Европейската статистическа агенция посочва също, че през 2010 г. се запазва ниското ниво на доходите на българските граждани в сравнение с други европейци. Те са 40 процента от средното ниво на доходи за Европа.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!