Обредни народни песни

публикувано на 17.01.11 в 11:58

Обредни народни песни

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В българския фолклор има песни, съпровождали календарни празници и обичаи през годината – обредните песни. Примитивни по своето звучене, те имат заклинателен характер, кратки мелодии и тесен тонов обем – белези за древния им произход. Слово и музика в тях са неделима част от обредното действие. Днес повечето са забравени, защото вън от ритуала, губят своето значение и смисъл.

Коледният обичай е получил името си от древноримските зимни календи и има най-голям брой записани обредни мелодии. Те се изпълнявали от мъжки групи в нощта на Коледа и били пожелание към всеки член на семейството за здраве и лично щастие. „Стани, нине господине, отвори чимшир порти, че ти идат гости-коледари …” нарежда песен за стопанина.

Ладуването или „пеенето на пръстените”, носело вълнения на момите по Васильовден. Срещу Нова Година, в менче с изворна вода те поставяли китките си от здравец с привързани пръстени, а на сутринта вадели китките една по една. „Бръкни, моме, извади пръстена!” - пеели момите и всички притихвали да чуят късмета на пръстена: ”На стол седи, перо държи…” – момата ще се задоми за учен човек – „ясна звезда в синьо небе” – за хубавец.

В първата събота след Сирница празнували Тодоровден с тържествено почитане на коня, с бурни кушии – обред, белязан със знака на древни култови практики. Устройвали надбягвания, а след тях и голям празник в дома на победителя с много песни-пожелания за здраве, с вино и пищна трапеза.
Лазаровден е красив момински обичай през пролетта, огласян от песни. Той е симетричен на ергенското коледуване през зимата. Главни участници в ритуалите му са неомъжените девойки, които с песни и танци заявяват пред обществото, че са готови да встъпят в брак. Подобно на мъжете коледари, и лазарките обикалят домовете и пеят песни пожелания за здраве и берекет, любов и женитба.

Сред най-тачените дни в българския календар е Гергьовден, честван в късна пролет на 6 май. Това е празник на земеделците, овчарите и младите, които се обичат. Затова народът го нарича „личен Гергьовден” и казва: ”Хубав празник Великден, още по-хубав – Гергьовден”. Денят е изпълнен с ритуали и песни – за покровителя на стадата и нивите св. Георги, за брането на цветя в ранна утрин, с които окичват кошарите, за люлките, връзвани на зелено дърво…

В обредите за дъжд през лятото прозират елементи от езически представи, според които природата трябва да се омилостиви. Обичаят се нарича „Пеперуда”, а името му се свързва с танца на централната фигура в обряда – момиче, обкичено със зеленина, символичен образ на природата, чието обливане с вода би предизвикало дъжд. В село Маломир, Ямболско по време на суша „измолвали” дъжд с песен като тази: ”Пеперуда ходи от къща на къща и се Богу моли да се роди жито - дай Боже, дъждец, ситен берекетец…”

Широко развит обряд е сватбеният, който не е свързан с конкретна дата от календара. Сватбите ставали през есенно-зимния сезон, свободен от трудови дейности. Традиционната българска сватба обхващала предсватбени моменти /годеж, замесване на хлябове, сплитане на невястата, бръснене на младоженеца/, ритуали в деня на сватбата – извеждането на булката, влизане в новия й дом, следсватбени обичаи – на блага ракия, разбулване и др. Всеки от посочените моменти придружавали специални песни. „Забраждай ми се, девойко”, пее Бистришката фолклорна група в известна сватбена песен на прибулване, а ние ви припомняме, че тази и още много старинни обредни песни от техния репертоар ЮНЕСКО включи в списъка на нематериалното културно наследство на света.

По публикацията работи: Валя Божилова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!