Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Собствен товар не тежи

Сами ли решаваме съдбата си или всичко в живота ни е предопределено? Кой подрежда хората, случките и уроците, които срещаме по пътя си? Можем ли да променим предначертаното? Това са все въпроси, задавани през вековете на различни езици и в различни точки на планетата. Отговорите, утвърдени в българската традиция, търсим в приказки и поговорки, в песни и ритуали.

Жизненият път на всеки човек се определя от орисниците – твърди народната вяра. В приказките те са обрисувани като три сестри на различна възраст. Най-младата е на 18, най-възрастната на 35. Живеят вечно, а домът им е "накрай свят". Когато се роди дете, те идват и наричат за качествата, които то ще притежава и важните събития, които го очакват. Преди това обаче отиват при Дядо Господ и го питат как да орисат новороденото. Много популярна е приказката за един сиромах, който не можел да си отговори защо на този свят има богати и бедни. Не знаел той защо един се труди от сутрин до вечер за парче хляб и все тъне в немотия, а друг нищо не прави по цял ден, а хамбарите и кошарите му са пълни с храна и стока. Приел го Господ, рекъл му да преспи една нощ при него, а на следващия ден да наблюдава внимателно. Рано сутринта Дядо Господ станал и като прост селянин взел мотиката и отишъл на нивата. Работил до обяд. Сетне се облякъл в граждански дрехи и станал занаятчия – започнал да шие, да кове и да дяла дърво. Вечерта се пременил в празнична носия и седнал пред отрупана с храна трапеза. През целия ден при него идвали орисниците и го питали какви да бъдат в живота си децата, родени през деня. Господ неизменно отговарял: "Както ме виждате сега." И така, сутринта децата били орисани да се трудят на полето, на обяд – да са занаятчии, а вечерта – да живеят в изобилие. "Видя ли – рекъл той на селянина – как аз бях различен през цялото време? Затова и хората не могат да са еднакви. Иди си у дома, труди се и се моли Богу да дава здраве на теб и на челядта ти. Повече не ти трябва!"

„Чужди пари своя пазва не топлят” – така учели някога децата да не проявяват алчност и да приемат социалните различия. Една от основните добродетели, която българите възпитавали у себе си и децата си, е приемането на собствената съдба. „Своята тревога е по-добра от чуждата радост” – казва една народна мъдрост. И още: „Собствен товар не тежи.” Идеята, че всичко в живота се определя от митични и божествени сили, изцяло определя схващането за добро и зло. Добро не е само това, което е приятно и желано от човека. „Дядо Господ е благ, той обича и милва добрите, строг е към лошите и никого не оставя без наказание” – думи, записани от български изследовател в края на миналия век. Приказки, притчи и поучителни поговорки на тази тема има много. „Бог забавя, но не забравя” е сред особено популярните и до днес. „Покланяй се на злото както на доброто” е поговорка, която намираме в сборниците, съставени през българското Възраждане.

„Що ти е писано, не може да бъде избрисано”, гласи друга народна мъдрост, която визира орисниците. На първия или на третия ден от раждането те идват и застават до главата на детето. Най-младата произнася своето наричане, после втората приема или отхвърля казаното, а най-голяма тежест има орисията, дадена от най-възрастната. Всичко това се записва на челото. Буквите си стоят там, но само орисниците и Дядо Господ могат да ги четат. Ето още една история, която също е много популярна у нас. Търговец попаднал привечер в едно село. Пренощувал в една къща, където го посрещнали и нагостили. Там имало новородено. Случило се така, че това била третата вечер и дошли орисниците. „Момичето да порасне и да се ожени за сина на този търговец” - нарекли те. Странникът не искал такава снаха. Взел тайно бебето и призори го хвърлил в гората. Намерил го пастир, отгледал го като свое. Израсла хубава мома, идвали да я искат от всички краища на земята. Един ден млад момък дошъл в колибата на пастира, влюбил се в момичето и се оженили. Години по-късно се разкрила тайната – момъкът бил син на същия търговец, който се опитал да промени съдбата.

Още от категорията

"Дунавското хоро" – невидимата нишка, която свързва българите по света

Малцина знаят, че любимото на поколения българи „Дунавско хоро“, което по традиция зазвучава във всеки български дом още в първите минути на Новата година, е написано една пролетна вечер.  Сякаш вдъхновено от новото начало в природата, то създава..

публикувано на 31.12.21 в 10:15
Ямболски коледарски буенек

Ямболското буйно хоро на коледарите зарежда с добро настроение млади и стари

Повече от столетие, в дните на Бъдни вечер и Рождество Христово, коледарите в Ямбол заиграват в ритъма на отривист танц, наречен коледарски буенек. Традицията е единствена в България и от години приковава интереса на етнографи и краеведи. Възникнал в..

публикувано на 24.12.21 в 16:50
Коледарски благослов от Сливен

Сливенски коледари поздравиха сънародниците ни по света

Коледарски групи от Сливенско отправиха виртуален поздрав за българите по света, съобщи БТА. За втора поредна година инициаторите от Обществен дарителски фонд – Сливен отправят своя "Коледарски благослов от Сливенско за българите по света", за да..

публикувано на 24.12.21 в 14:06
Подкасти от БНР