Родопите таят безброй непознати кътчета, които си струва да откриеш, за да им се насладиш и да се обогатиш от досега с дивата природа. Едно от тези места е пещерата Ухловица. Намира се в крайграничната зона с южната ни съседка Гърция, на не повече от 3 км. от с. Могилица. Допреди години мястото беше почти девствено, но напоследък все повече хора проявяват интерес към природните съкровища, съхранявани от милиони години в бездънните пропасти на пещерата – една от най-старите в тази част на Балканите.
Трудно се стига до Ухловица, но веднъж преодолели 180-те железни стъпала, които се изкачват нагоре по отвесния склон към входа й, установяваме, че усилията ни не са били напразни. Гледката, която се разкрива от скалистия рид, радва окото и изпълва душата с копнеж да полетиш над планинските склонове, изпъстрени с цветовете на родопската природа. На върха ни посреща екскурзоводката Юлия Хаджиева – дребно момиче с приветлива усмивка, което ни подканва да влезем в тъмното гърло на пещерата. От събеседничката ни научаваме че името на Ухловица всъщност идва от това на нощната птица улулица. Дребните пернати от семейство Совови гнездят в близките гори, но понякога търсят подслон и във входа на пещерата, огласявайки околностите с пронизителния си писък. Ухловица е обитавана и от многобройна колония прилепи, които се гушат в непрогледните пещерни ниши и цепнатини, необезпокоявани от любопитния поглед на туристите.
За разлика от други български пещери, тук не са открити следи от присъствието на първобитните хора. Причината е, че пещерата е пропастна и не е била удобна за живеене – обяснява Юлия. Освен това е трудно достъпна. Иначе хората в района отдавна са знаели за нея, но проучването й започва едва през 1960 г. от пещерния клуб на гр. Чепеларе. Спелеолозите откриват още 23 по-малки пещери и дълбоки пропасти в района. Засега обаче само Ухловица е благоустроена. За целта вътре в пещерата са били изградени 280 стъпала, свързващи отделните зали, разположени вертикално една под друга. С „египетския” труд на местното население нагоре по стръмния баир са били извозени, на гръб или с мулета, над 40 тона желязо, което само по себе си е истински подвиг – обяснява Юлия и ни повежда навътре в пещерата, където времето сякаш е застинало преди милиони години.
„1040 м. е надморската височина на входа на пещерата. Вътре температурата е постоянна – 10 градуса, разказва тя. – Пещерата е двуетажна. На първия се разпростира т.нар. „Зала на пропастите”, от която почти отвесно се спускат няколко дълбоки пропасти. От там проникваме в една от пещерните пропасти с дължина 18 метра. Предполагаемата възраст на Ухловица е над 3 милиона и 500 хиляди години. Всъщност това е една от най-старите пещери в Родопите. Представлява тектонска пукнатина, през която някога си е провирала път река. Дължината на пещерата е 460 метра, от които 330 са благоустроени за целите на туризма. Изходът й засега не е открит, затова връщането става по същия път. Ухловица е обитавана от 3 вида прилепи - голям и малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и голям нощник (Myotis myotis).”
Докато слизаме внимателно по отвесните и влажни стъпала, хванати здраво за перилата, притаяваме дъх от изненада. Пред погледа ни, осветени от мъждукащата изкуствена светлина, изплува картина, достойна за декор на научнофантастична продукция. Пещерните галерии са изпълнени с дендритни образувания, които наподобяват причудливи морски корали. Сякаш сме попаднали на дъното на океана от филма „20 000 левги под водата” по романа на Жул Верн. Като истински майстор – художник природата е изваяла невероятно разнообразие от гигантски сталактити, сталагмити и сталактони. Сред приглушения мрак надарените с по-богато въображение съзират силуетите на различни праисторически животни, на плачеща жена или на вторачен в безвремието конник…
Металните стълби се спускат до дъното на пропастта, а там ни очаква още една изненада – 7 вдлъбнати в земята корита. От Юлия научаваме, че това всъщност са пещерни езера, които всяка пролет се пълнят с вода от топящите се планински снегове. Стигаме до специална платформа в подножието на великолепен, искрящ в бяло каменен водопад. Това е крайната точка на подземния ни маршрут. Връщането обратно към изхода на пещерата е малко по-уморително. Налага се да изкачим почти на един дъх 280-те стръмни стъпала, преди да излезем навън малко замаяни, но доволни от преживяното. Поглеждайки часовника, установяваме, че едночасовата обиколка ни се е сторила като вълшебен миг, през който сме се пренесли милиони години назад във времето, далеч от сивото ежедневие и човешките си грижи.
Снимки: Венета Николова
Димитър Димитров отглежда кози, овошки, калифорнийски червеи, доскоро се е занимавал и с коне. Ала голямата му любов са пауните. В хасковското село Сусам той се грижи за 300 големи и 200 малки пъстроцветни пернати от 26 разновидности, става ясно от..
Сградите, построени в периода на социализма, безспорно оформят голяма част от поколенията в България, казват ентусиастите от дигиталния проект "България на длан”, който през видео и фото съдържание представя страната ни по нестандартен начин...
България е на 8-мо място при ранните записвания за лятна ваканция на германците през 2024 г. След пандемията с коронавирус, имаше известен отлив на немски туристи от нашите курорти. Сега обаче германците отново са започнали да правят ранни..
Можете ли да опознаете България от птичи поглед, без помощта на дрон или на летателен апарат ? Отговорът е да, панорамните площадки са именно за това...