Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската традиционна кухня по време на пости

Традиционни за българската кухня по време на пости са ястията с грижливо съхранените през зимата лук, чесън и всички бобови растения.
Снимка: Людмила Савова

Днес съществуват безброй системи за пречистване на човешкия организъм. Помощници в борбата за физическо здраве са огромен брой медицински и алтернативни методи, медикаменти и хранителни добавки. Някога българите спазвали прости правила. Обикновено слагали на трапезата си това, което сами са произвели. И не нарушавали случаите, отредени от православната църква за пост. Какви ястия слагали на трапезата си българите по време на постите, с какви притчи и вярвания обяснявали въздържането от храна?

Отказването от храна, както и въздържането от определени продукти е част от историята на всички народи. Според православните канони се пости всяка сряда и петък, с изключение на някои указани от църковния календар случаи. Не се приемат храни с животински произход – месо, мляко и пр. По-дългите пости са преди Коледа и Великден. Пости се и в навечерието на 29 юни – деня на светите апостоли Петър и Павел, както и две седмици преди 15 август – Успение Богородично. По време на постите има големи църковни празници, на които се разрешава риба. В българската народна традиция постите се спазват строго. “Постът е даден на хората, защото имат много грехове” – казва една българска мъдрост.

Някои от постите били обяснявани с народни легенди за светците, с чиито празници са свързани. Според една от тях, Свети Никола бил рибар по професия. Наловил той много риба и понеже искал да я продаде, наредил да има пости преди неговия празник. И тъй като на Никулден задължително се яде риба, планът му успял. Друга легенда разказва, че Богородица се занимавала с пчеларство. Случила се веднъж много добра година и тя събрала несметни количества мед. За да се изяде този мед, направила така, че да има пости преди Голяма Богородица (15 август).

С постите и постенето са свързани и други поверия. Според народа ни най-важен момент през Великденските пости е Тримирото – първите три дена след Сирни Заговезни. Тогава не се яде и не се пие нищо, за да се пречисти човек от греховете. На някои места в България съществува забрана да се внася зелена храна на Сирница - това предпазва от змии през пролетта. В някои села е разпространено вярването, че ако човек не яде нищо през първия ден на Великденските пости, през лятото ще хване пчелен рояк. А през Тодоровата неделя не се садят лук и чесън, защото има опасност от болести по хора и животни – пак според народното поверие. Тези забрани засягат определени моменти. Но през постите именно първите зелени стръкчета коприва, киселец, лапад и лобода са сред основните храна. Както и грижливо съхранените през зимата лук, чесън и всички бобови растения.

© Снимка: Людмила Савова

В периода ХV – ХVІІІ век през страната ни преминавали редица пътешественици, както и летописците на кръстоносните походи. Те дават сведения и за българската национална кухня. Според тях ястията се приготвят “скромно, но чисто”, от “разнообразни и добри по качество продукти”. На голяма почит били варивата, които заемат специално място в много ритуални практики – жито, булгур, леща, грах.

© Снимка: Людмила Савова

След ХVІ век от Америка у нас е пренесена царевицата. А в пътеписите се появяват описания на храни, приготвени от нея. Най-често царевицата на българската трапеза е във вид на сварени зърна. Както и на популярния до днес качамак – каша от царевично брашно. Литературните източници от Средновековието споменават, че набързо приготвените каши били сред най-разпространената храна на българската трапеза. През постите те се приготвяли без мляко и яйца, с добавени корени и зеленчуци. Без животински продукти се приготвяли и традиционните баници, в които по време на пости слагали коприва, лапад, лук и орехи. За дните на постите храната се подготвяла още през есента. На специални места в къщата се изсушавали чушки и домати. Корени от полезни растения се слагали в избата.

© Снимка: Людмила Савова

Някога много популярни били ястията от нахут. Приготвяли го така, както днес се приготвя фасул. На някои места у нас от нахутени зърна се приготвял и квас за хляба. Оризът навлиза сравнително късно в българската кухня. Появата му замества друг традиционен продукт – булгур. С булгур се приготвяли не само каши, но и хляб, пълнени чушки и “витки” – фолклорното наименование на ястие, известно днес като “сарми”. Постите минавали по-лесно за хората, които имали зехтин и маслини на трапезата си. Маслините често поднасяли с лук. А зехтинът се използвал пестеливо, защото го пазели за обредните моменти. Осветен в църквата, той служел, за да поддържа огъня в домашното кандило, поставено пред иконата.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В Граовско и цяла Западна България отбелязват празника Сурва

Със запалването на огньове и танцуване на хора край тях в нощта на 13 срещу 14 януари започва празника Сурва. Заради силата и непреходността на маскарадната традиция, обичаят е обявен от ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството...

публикувано на 13.01.24 в 15:25

Над 50 винари ще се състезават на "Трифониада"-та в Златоград

Винопроизводители от цялата страна ще покажат новата си реколта вина на търговския празник "Трифониада" на 17 февруари в Златоград, съобщиха от Етнографския комплекс. Над 50 гостуващи и местни винари ще се включат в надпреварата за най-добро червено,..

публикувано на 10.01.24 в 18:24

С празника Иванови влачуги в село Караисен гонят лошата енергия

С автентичен ритуал без аналог в България в павликенското село Караисен, Северна България, празнуват Ивановден. Празникът се нарича "Иванови влачуги" и се предава от незапомнени времена, а днес се съхранява от самодейците в селото, предава..

публикувано на 07.01.24 в 10:41