Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Красота от праисторията при село Балей

Съд, намерен миналата година при Балей
Снимка: Венета Павлова
Преди около 3600 години, недалече от Дунава, при днешното село Балей в Северозападна България, възниква праисторическо поселение. То е обитавано в продължение на четири столетия. Днес е смятано за най-голямото проучено селище от интересна култура, развила се край голямата река на територията на днешните Източна Сърбия, Южна Румъния и Северозападна България. Уникално е за долното й поречие с това, че в него едно над друго през столетията е имало пет последователно построени селища. Разположено е на брега на река Тимок, на 2 километра от вливането й в Дунав. Защо древните хора са харесали това място – разговаряме с доц.д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН:

„Те винаги избират места около реката, които са незаливни, а там мястото е точно такова. Удобно е от всяка гледна точка, защитено е от ветровете, от дунавските наводнения. Миналата година например, когато започнаха да се топят снеговете от Централна Европа и се вдигна нивото на реката, водите на Дунав навлязоха в устието на Тимок. И ние ги наблюдавахме, те стигнаха на два метра от нивото на селището. Преди около две години пък самото село Балей беше залято – скъсаха се дигите на Тимок, но праисторическото поселение остана сухо. Така че древните ни предци са избрали идеално място, което хем е близо до голямата река, хем е защитено. И затова доста дълго време са живели там.”

Дълго спрямо начина на живот в тази култура, защото според учените хората от нея са се местели. Заселвали се на едно място, обитавали го известно време, после търсели друго, вероятно след като плодородието на земята, която обработвали, намалявало. А колкото до наследството им, днес археолозите го определят като „култура на инкрустираната керамика”. С какво се отличава тя?

„Първо, с изключителното майсторство на хората, които са правили тази керамика – грънчарите – казва доц. Александров. – Като се почне от познаването на местните глини, тяхното качество, до технологията за направа на съдовете, изпичането, украсата, на всяка стъпка от производството им. Тези съдове са с много високо качество, предполагам, че ще бъде трудно и на днешните грънчари да направят някои от тях. Украсени са с врязани мотиви, обикновено геометрични, но има и растителни, тук-там откриваме и човешки фигури. Врязаните изображения са инкрустирани с бяла паста, оттам идва и името на тази култура, защото може би 60 процента от керамиката е с такава украса. Направихме химически анализи на това вещество, оказа се, че това са стрити животински кости, които се използват за запълване на врязаните линии. А белият цвят на пастата създава красив контраст с излъсканата тъмна керамика. Естетическият ефект е поразителен. Тази култура е разпространена в Сърбия, Румъния и България, и във всяка една от страните имаше различни имена. Затова, тъй като тя е свързана с едно и също население, ние се разбрахме с колегите оттам да използваме едно название - култура на инкрустираната керамика.”

Около 15 са селищата от нея на българския бряг, известни на археолозите. Открити са и няколко некропола. Впрочем, миналата година по един случаен и забавен начин е намерен некрополът при Балей. Селото няма канализация, затова за тоалетните се копаят септични ями. В една от крайните къщи стопанката помолила своя съселянин Любо да изкопае такава яма. А двамата като ученици са участвали години наред в разкопките на праисторическото селище. В един момент Любо оставил лопатата и казал: „Роза, дай сега нож и четки.” (Те са необходими за внимателно изваждане на предмети в археологията). Така двамата разкрили професионално първия гроб. Почистили съдовете, прибрали ги и след това се обадили в музея на Видин. Късмет. И след като била отпусната скромна сума за разкопки, археолозите започнали проучванията на некропола, който търсели от десетилетия. Хората от древното селище са изгаряли мъртвите и са полагали останките им в глинени съдове, покривали ги с капак. Около тях оставяли различни дарове: други съдове, глинени идоли, по-рядко метални предмети. „Надяваме се тази година да направим един проект и вече по-мащабно да изследваме този некропол, но ще трябват повече средства. Скъпо е не толкова откриването на гробовете, разчистването и документирането им, колкото реставрацията и консервацията на намерените предмети. Ако не намерим сума, която да отговаря на изискванията за цялостно проучване от първата копка до реставрацията и консервацията, мисля, че няма да правим разкопки или пък те ще бъдат в малък мащаб”, отбелязва д-р Александров.

© Снимка: Венета Павлова

Съдове от некропола на праисторическото селище
Обикновено в некрополите се намират по-добре запазени предмети, тъй като от самото начало са скрити под земята. Така при Балей са открити амфори, високи от 30-ина сантиметра до метър, чинии, паници, купи, чаши, кани.

„В некропола като урна се използват амфорите, като капаци – купите, а като дарове – всички съдове – продължава археологът. – Освен това, поставя се и идолна пластика: антропоморфни изображения, обикновено женски, които са много красиви. Има и зооморфни, на животни, има модели на лодки. Има детски играчки, например глинени патици. Вътре в такива кухи патици вероятно са поставени някакви зрънца, защото дрънчат. Сега преговаряме да направим рентгенов анализ, тъй като не бива да чупим предмета, за да видим какво има вътре.”

Дали моделите на лодки означават, че във Второ хилядолетие преди Христа хората често са плавали по Дунава и са го прекосявали? Стефан Александров и колегите му смятат, че те могат да бъдат и издължени съдове, в които е била готвена рибата. Но хората от двата бряга са общували помежду си.

„Определено са имали връзка, реката винаги, във всички времена, като изключим последния век и половина, е обединявала страните, а не ги е разединявала – казва той. – И аз се радвам, че границите паднаха и пак се връщаме към старото време. Така че са прекосявали Дунава, и то непрекъснато. Например при село Връв, което е на Дунава, има останки от тази култура. На отсрещния бряг е румънското село Гърла Mаре, там също има такова селище. Няма начин да не са преминавали реката най-вероятно с подобие на тези модели на лодки, може и със салове.”

Редовните археологически разкопки при село Балей започват в началото на 70-те години и продължават до края на 80-те. Така е събран огромен материал, който сега се обработва и анализира с финансовата подкрепа на американска фондация. Следващият етап от този съвместен проект е научна публикация за резултатите от проучванията. Сега прекрасната керамика от Балей може да се види в изложба на Регионалния исторически музей във Видин, посветена на 40-годишнината от началото на проучванията. Вероятно изложбата ще отиде и в други български градове.

Още от категорията

Проектът "Голяма България" – щедра, но неосъществена мечта

Априлското въстание от 1876 година привлича международното внимание към българската кауза – Освобождението от петвековно османско владичество. Жестокостта, с която е прекършено то, кара Великите сили да поставят въпроса за реформиране на..

публикувано на 03.03.21 в 07:15

С теменужки Пловдив разкраси Хълма на освободителите

Над 2000 теменужки украсяват от тази сутрин цветарниците пред паметника на руския император Александър II и загиналите за освобождението на България от османско иго руски воини, предаде агенция „Фокус“.  Това е част от подготовката за организираното..

публикувано на 02.03.21 в 18:50

Средновековната крепост „Свети дух“ ще оживее в светлинно шоу

Мултимедия в комбинация от звук, светлина, анимация и пушечно шоу ще представи развитието на крепостта „Свети Дух“ през различните епохи. Твърдината се намира в хасковското курортно селище Минерални бани. Основана е през   II век и е била..

публикувано на 28.02.21 в 06:25