Екип български учени с награда от ООН

Когато става въпрос за екологични проблеми, съвременното общество е разкъсвано от дилеми и спорове, породени най-вече от икономически интереси. Някои разработки и технологии с екологична насоченост предстои да видят „бял свят”, когато човечеството предпочете чистата околна среда пред парите. Някои все пак си прокарват път и са приети радушно. Една от разработките с еко-насоченост, белязана от сериозно българско участие, е компостирането. Името на проф. Мария Златева е познато добре както у нас, така и по света тъкмо заради разработките и в тази област. Тази година проф.Златева и ръководеният от нея екип от специалисти, обединени в неправителствената организация „Федерация Интереко-21”, получиха поредното признание за екологичните си разработки и в частност тези, свързани с управлението на отпадъците и компостирането. Наградата им бе присъдена от комитета UN HABITAT към ООН, ситуиран в Дубай.

„На 29-и март тази година, в Дубай на голямо тържество, ни беше връчена световната награда – голяма статуетка, която тежи 14 килограма със символите на Дубай, грамота и чек за 30 000 долара. Наградата се дава веднъж на две години, което я прави още по-стойностна. Тя за пореден път доказа ползите от компостирането за екологията и развитието на био-земеделието – заяви проф. Златева. – Тази награда за нас е свързана с много труд. Работех в Либия, в английски завод за компостиране. Там създадох и патентовах технология за компостирането. Както в България, така и в арабския свят, в Либия, хората не вярват, искат да видят с очите си. Тогава взехме решение и направихме от компост и пясък плодородна песъклива почва. За година получихме четири реколти фуражна пшеница, сладки дини, качествено грозде, картофи… По наш пример, покойният президент на Дубай – шейх Зайет започна да прави почва от компост и пясък и за кратко време създаде зелени пояси от 100 хиляди декара. В чест на неговата екологична дейност, ООН основа наградата „Зайет”, която впоследствие прерасна в най-голямата световна награда на ООН – UH HABITAT.”

Неоспорим факт в научните среди е, че натрупването на биоразградими отпадъци влияе негативно върху климата на Земята. Решение обаче има. „Ние за пръв път в света въведохме биокомпостирането във фамилната градина – казва проф. Златева. – Експериментирахме още в Либия, продължихме в България и първата патентована технология я приложихме във Велинград. Преборихме се с отрицателните мнения на някои специалисти и благодарение на положителната реакция на тогавашния министър на екологията, д-р Манева, технологията стана факт и продължи да се мултиплицира в следващите екипи на МОСВ. В началото дори и задгранични специалисти поглеждаха с недоверие на фамилното компостиране, но то се оказа много добра практика, защото чрез него се оползотворяват най-ценните биоразградими отпадъци от бита и значително се намалява напрежението на градското сметище. Като няма биоразградими отпадъци на сметището, намаляват или изчезват парниковите газове и се намалява значително и количеството на общия отпадък в населеното място. Отпадъците както в целия свят, така и в България са още голям проблем, голям проблем е и интегрирането на ромите в българското общество. След дългогодишни проучвания и контакти „Федерация Интереко-21” първа включи ромите в решаване на екологичните проблеми. Много скоро не се чувстваше различие между българи и роми в изпълнението на проекта. Отначало ромите бяха само изпълнители, но за две години съвместна работа станаха и ръководители на проекти. Казвам това, защото едната от причините да получим тази престижна награда на ООН в Дубай е, че ние за първи път работим и включваме ромите в решаване на екологичните проблеми.”

Проф. Златева разказа още, че компостирането и оползотворяването на биоразградимите отпадъци в семейната градина е дало възможност на фамилиите, освен за собствени нужди, да изкарват и продукция за продажба на пазара на плодове и зеленчуци. „Компостирането стана „спестовната касичка” на градинарите, приели идеята. С проекта „Компостиране във фамилния двор”, с участие на ромски фамилии, решихме два проблема. – Рязко намаля количеството на отпадъците на градското сметище, количеството на образуваните парникови газове и въвличайки ромите , неусетно ги интегрирахме в българското общество” – обясни проф. Златева. Сега екипът на „Федерация Интереко-21”, ръководен от нея, работи върху проект под наслов „Намаляване на климатичните проблеми, причинени от увеличаването на емисиите въглероден диоксид в атмосферата”. Създали са и движение, което прераства в международно, а мотото му е „Залесяването – алтернатива на климатичните промени”. „Там, където има гори, има изобилна питейна вода, чиста околна среда, изчезва бедността… Надяваме се, хората и правителствата от цял свят да ни подкрепят, като залесим всяко оголено място и спасим живота на планетата” – апелира проф. Златева.

Споделете

Екип български учени с награда от ООН

Още от категорията

Български седмокласник е трикратен шампион по скоростно смятане

Нидерландия провежда разследване за измами с обезщетения от България

Парламентът освободи управителя на Здравната каса

В края на седмицата времето остава облачно и дъждовно

Рисковете за страната идват от образованието, демографията и здравеопазването

Жълт код за значими валежи за 6 области на Източна България

Българско Национално Радио