Птичето богатство на България

От всички звуци в природата най–приятни за човека като че ли са тези, които идват от птиците. Наслаждаваме се на „птичата песен”, която все още може да се чуе през прозорците ни дори и в големия град. Заслушваме се в „птичия хор”, който ни съпровожда на разходка някъде в природата. Птиците присъстват в ежедневието ни, скрити понякога в короните на дърветата в близкия парк. Според д–р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците в България досега са установени около 420 вида птици. В сравнение с общия брой на птичите видове в Европа, където той е между 850–870, на нашата територия се срещат почти половината от птиците, обитаващи Стария континент. Причината за това голямо птиче богатство у нас орнитологът отдава на различни фактори, един от които е географското положение на страната ни. Ние разполагаме както с морски бряг, така и с високи планини. Намираме се между Европа и Азия и сме много близо до азиатската част на Западна Палеарктика. Друга благоприятна особеност е сравнително запазената ни природа:

„Едни от най–ценните видове птици са някои от многобройните, които се срещат често в природата – отбелязва д–р Петър Янков. – Защото тези птици формират екологичната среда, от която зависи самото съществуване на човека. Важни са за чистия въздух и благоприятните условия за живот. Птиците са много важни и за цялостното съществуване и функциониране на екосистемите. От гледна точка на орнитологичния туризъм по–голям интерес, разбира се, представляват птиците, които се срещат само в тази част на Европа. Хората, чието хоби е наблюдаването на интересни видове птици, могат да се любуват в България например на някои от лешоядите, белочелата сврачка. Те се срещат обикновено в Азия, а в Европа могат да се наблюдават единствено по нашите места. От природозащитна гледна точка са важни и някои от видовете, които са застрашени от изчезване – продължава д–р Янков. В България, въпреки малката територия, се срещат почти 18 такива видове птици, които са с най–високата степен на застрашеност от световната Червена книга.”

По думите на д–р Петър Янков в Швейцария се срещат само четири толкова застрашени вида птици. В Холандия пък са регистрирани само два. Това, според орнитолога от Българското дружество за защита на птиците, е показател за по–благоприятната природна среда у нас, но е и огромна наша отговорност за бъдещото опазване на тези видове:

Царски орел

„Сред най–редките видове птици, които се срещат в България, бих отбелязал на първо място ловния сокол – разказва д–р Петър Янков от БДЗП. – Това е една птица, която е на прага на изчезването. Срещала се е в България до средата на 20 век, след което започва да намалява. В момента по проучванията, които е провеждало Българското дружество за защита на птиците, са известни максимум девет двойки птици. Но ние не сме установили нито едно заето гнездо. Благодарение на проекти по програмата „Лайф” на ЕС, нашето дружество прилага много успешния унгарски опит за поставяне на изкуствени гнездилки и за подобряване на местата, където се среща ловният сокол. Сред другите много редки видове са черният лешояд, който се среща в Източните Родопи, както и някои редки водолюбиви птици. БДЗП вече има изключително положителен опит и с царския орел. Успяхме да увеличим българската популация на тази птица, която се среща предимно в Южна България, в района на Сакар планина. Отново в рамките на международен проект, финансиран от ЕК по програмата „Лайф” през миналата и тази година бяха поставени сателитни предаватели, с които вече съвсем точно знаем къде се придвижват царските орли, за да можем да защитим и местата, които досега не знаехме, че са важни за тях.”

Полска чучулига

По думите на д–р Янков някои от най–често срещаните и най–популярни птици у нас са белият щъркел и полската чучулига. България е една от страните с най–многобройна популация на полската чучулига. Това според орнитолога се дължи на факта, че у нас все още замърсяването с химикали не е в такава голяма степен, както е в западноевропейските страни. Там, където има много полски чучулиги, означава, че жизнената среда за самите хора е с много високо качество. Д–р Янков дава пример с Великобритания, където имотите, в които има полски чучулиги, са по–скъпи от останалите. Интересен е и разказът му за белия щъркел:

Бели щъркели

„Много любопитен е въпросът защо точно белият щъркел е най–едрата птица, която живее толкова близо до човека. Защо по покривите ни не си свиват гнезда орлите, например? Има доста сериозно обяснение на този въпрос – веднага допълва д–р Петър Янков. – Първо, защото белият щъркел не се храни с това, с което се храни човекът и не се конкурира с него. Даже напротив – белият щъркел се храни с животните, които човек недолюбва като мишки, скакалци, змии и др. Той дори допринася полза, изяждайки полските мишки. След прибирането на реколтата по стърнищата много често могат да се видят щъркели, които изяждат скакалците. Така тази птица спасява на човека част от хляба му в буквалния смисъл на думата. Има още една малко по–различна причина, поради която обичаме белия щъркел и заради която сме му позволили да прави гнездата си по комините и по дворовете ни. Това е, че той е бял, а за всички нас белият цвят е свързан с чистотата.”

Д–р Петър Янков смята, че именно доброто отношение на хората към белия щъркел е позволило тази едра птица да живее толкова близо до нас. Обратната причина пък е накарала орлите да обитават най–затънтените места. Особено от средата на 20–ти век данните сочат за масово преследване на хищните птици. Но и това е почти изживяно според орнитолога. Сега вече никой не стреля по хищни птици, особено след като това е забранено и със специален закон.