„Светът е оцелял, защото се е смял!”. Песимистите и негативно настроените ще кажат – празнодумство. Хората с позитивна житейска нагласа мислят другояче. Сред тях е и арменката Моника Балаян. Тя е дипломиран психолог, който от десетилетия разработва и провежда с голям успех по целия свят тренинги за самовъзстановяване и себеразвитие. През последните години нейната дейност е концентрирана върху разработването на цялостна оздравителна програма „Смехотерапия”, в която самовъзстановяването на организма и психиката чрез смях се съчетава с древни медитативни техники и физически упражнения. Вече четвърта година Моника Балаян посещава и България, като остава у нас за няколко месеца. Не крие, че е очарована от природата ни и от българската национална кухня, но страстта й е морето:

„От дете обичам морето и мечтата ми е била да живея близо до него, казва Моника Балаян. Дълги години работех в Сочи, заради възможността да се радвам на Черно море. Сега, когато идвам в България, провеждам семинари по смехотерапия във Варна, Бургас и други български черноморски градове. Пътувам из цялата страна и я намирам за прекрасна. Влюбена съм в горите, в морето, в планините....и в българите. Българите притежават невероятна сила. Вашата история, всички трудности, през които е преминал народът ви, са ви закалили и направили по-силни. В същото верме хората тук са добродушни, открити и притежават изключително чувство за хумор.”

Моника Балаян е убедена,че смехотерапията е изключително действена като алтернативен метод на лечение. Първо реагира нервната система. Минават депресии, страхови неврози, преодоляват се различни комплекси. На оздравителния курс освен смях има и упражнения, които намаляват диоптрите, лекуват сърцето, повишават имунитета и организмът по-бързо се справя с болестите. „Повечето оздравителни методики дават прекрасен резултат по време на курса, но след това, когато човек се завръща в средата си, в бита си, симптомите, с които е дошъл при нас, се завръщат. При смехотерапията резултатът се задържа дълго. Практически протича работа с всяка клетка в тялото, защото по време на смях се изработват определени хормони и те работят за възстановяването на организма”, разказва подробности за ефекта на смехотерапията Моника Балаян, като уточнява, че се нормализират обменните процеси. Необходимо е обаче да се смеем дълго. Не три, не пет, а от 30 до 40 минути и то всеки ден. Положително от методите на смехотерапията се повлияват както децата, така и възрастните:

„При мен идват и хора, на които им е много трудно да се смеят, разказва Моника Балаян. – Действително е трудно да се смееш, когато изпитваш болка, когато ти е поставена тежка диагноза. Нещо повече, с течение на времето човек постепенно губи способността си да се смее. По време на своето детство ние се смеем много леко и често. После идват проблемите, терзанията, тежестта на годините. Въпреки това, не бива да забравяме,че способността ни да се смеем е вродена. От нас зависи да не го забравяме. На курсовете, които провеждам, уча хората да се смеят и когато ги боли, като по този начин противодействат на негативната ситуация, доколкото това е възможно, и намаляват стреса. Смехът е заразителен. Започваме да се смеем и цялата група го прави. Правим специални дихателни упражнения. Има си една последователност, която е част от методологията ми на работа като смехотерапевт.”

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Доказва го онази част от интервюто с Моника Балаян , в която тя си спомня как по време на войната в Армения, когато царял студ и глад, в дома й имало три деца:

„В онези години ме интересуваше само едно: как да направя така, че войната да не изкриви живота на тези деца, да не остави кървава следа в сърцата им. Реших да отвлека вниманието им от ставащото, доколкото това е възможно. Всеки ден с децата се забавлявахме – поставяхме спектакли, в които те играеха герои от приказките. После събирахме всички съседи и им показвахме тези приказки. Много се смеехме, смееха се и тези, които гледаха. Така преживяхме войната – всичко все някога свършва. Изминаха години и аз попитах дъщеря си, когато вече и тя самата имаше деца: „А ти спомняш ли си войната?” „Не, мамо, не помня. Помня приказките, които играехме, много беше весело. Тя не помни войната, тя помни как на тях, на децата, им е било весело!”, спомня си Моника Балаян и допълва: „Това е силата на смеха! Това е силата на живота! Това е силата на духа!”