Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Румен Сираков – създателят на модерния тамбурджийски стил в България

Инструментът тамбура, известен в миналото с името булгария, някога бил разпространен в цяла България, а днес е типичен за фолклора на Пиринската област. През втората половина на ХХ век той се включва в битовите оркестри за народна музика, където разширява функциите си. Музикантът, който доказа, че тамбурата е равностойна сред останалите народни инструменти със своите мелодични, хармонични и технически възможности, е Румен Сираков. Изпълнител, композитор, преподавател, делото му се свързва с модернизирането на свиренето на тамбура.

Роден е на 1 октомври 1941 година в село Блатешница, Радомирско, в семейство на народни музиканти. Негов баща е прочутият шопски певец Павел Сираков. Към музиката ме насочи семейната традиция – всички у дома свиреха и пееха. Обичам народната музика и тамбурата си – нежен, гальовен инструмент, възпят в песните, споделя Румен Сираков. Като изпълнител събира майсторлък от народните музиканти Йордан Цветков и Рустем Трайков. Седемнадесетгодишен е приет в битовия оркестър при Ансамбъла за народни песни на БНР. Там негов учител е Коста Колев. През 1965 година от оркестъра се обособява „Странджанската група”, където Румен Сираков свири с гъдуларя Михаил Маринов, кавалджията Стоян Величков и гайдаря Костадин Варимезов. Няколко години по-късно със Стоян Величков и Михаил Маринов създават прочутата „Тракийска тройка”, която записва стотици хора, съпровожда песните на именити певци. През 70-те години Румен Сираков съчетава звука на тамбурата си с модерни инструменти като акордеон и кларинет. Показателно в това отношение е неговото „Ихтиманско хоро” с Трайчо Синапов – акордеон и Димитър Пасков – кларинет, запис от 1971 година.
Наред с участията си в оркестъра на радиото, в камерни формации, през 1978 г. Румен Сираков създава свой оркестър – „Славия”. Вечер работи с него в ресторант, а в празнични дни – на сватби. „Голямо удоволствие за музиканта е да свири на семейни тържества, творческата свобода там е решаваща,” казва Румен Сираков. За оркестъра си създава прекрасни хора. Повечето от тях са издържани в духа на шопската традиция, като „Жочкино хоро”.

Важна част в творческата биография на Румен Сираков е приносът му за популяризиране на българската музика в чужбина. През 80-те години на миналия век Тракийската тройка и трио „Българка” съставят група „Балкана”. Продуцирана от Джо Бойд, тя представя българския фолклор в Европа, САЩ и Австралия. Изнася концерти на престижни сцени - Роял фестивал хол в Лондон, Кенеди сентър в Ню Йорк и др.
Друго поле от творческия потенциал на Румен Сираков е педагогическата му работа. Той е сред първите преподаватели по тамбура с дългогодишен стаж в Двореца на децата в София. Учениците му днес са сред най-известните изпълнители на тамбура. Един от тях е Любомир Владимиров, с когото доскоро свиреше в оркестъра за народна музика. В „Брезнишка ръченица”, „Стойниното лице” и много др. свирят заедно учител и ученик.

В половинвековната си творческа дейност Румен Сираков изгради българската тамбурашка школа. Във връзка със 70-годишнината му, проф. д-р Костадин Бураджиев написа книга за живота и творчеството на големия музикант. Тя носи заглавието „Майсторът на сиромашкото пиано”, както на шега наричаше тамбурата си Румен Сираков. Още едно признание за делото му е продуцираният от Gega New компактдиск (2002), поставил начало на поредицата „Музикалните инструменти в България”.

Още от категорията

Филмовата музика е свобода и предизвикателство

Казват, че най-добрата филмова музика е тази, която зрителят дори не забелязва, а някак я преживява през героите, през техните действия и емоционални състояния. Това, наглед странно определение споделя и Петър Дундаков – български композитор,..

публикувано на 13.01.21 в 16:43

Включете се в анкетата и определете "Музикант на годината`2020"

Започна гласуването в националната анкета "Музикант на годината 2020 ", организирана от предаването „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на БНР.  По повод 30-годишнината на допитването публиката е поканена да избере "Млад музикант на..

публикувано на 12.01.21 в 17:57

Гюрга Пинджурова: „Изворът на песента ѝ е народното сърце“

Житейската и професионална съдба на именитата ни певица ѝ отрежда забележително място в българската песенна култура. Още в първите отзиви за изкуството ѝ, през 30 те години на м.в., я наричат „вълшебницата на народните песни“. Дори днес, от..

публикувано на 10.01.21 в 08:10