Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Рота 4093 или 60 г. от създаването на първата българска рота в НАТО

На 60-годишнината на ротата е посветена изложба в Националния военноисторически музей.
Снимка: Венета Павлова

През 2004-та, 15 години след началото на демократичните промени, България стана член на НАТО. Малко българи обаче знаят, че в Алианса е имало българска рота още по времето на комунизма у нас. Както може да се предположи, става дума за формирование от нашенци, емигрирали отвъд Желязната завеса. Те са предимно млади хора, които мечтаят за демократично бъдеще на родината и смятат, че по този начин й служат, дори когато не са в нея. Българската национална доброволческа рота е към Американските въоръжени сили в рамките на НАТО в Западна Европа. Създадена е преди 60 години. По този повод в Националния военноисторически музей е открита фотоизложбата „Рота 4093”.

Част от ротата след занятия с инструктор, септември 1952 г.
Георги Михов Димитров

Повече за възникването на първата българска военна част в Алианса научаваме от Йорданка Тотева, директор на дирекция „Научно-изследователска и експозиционна дейност” в музея: „Това са български политически емигранти, които по това време се намират в лагерите в Истанбул, в Гърция, в Италия и в Париж. Един от главните инициатори за създаването на ротата е д-р Георги Михов Димитров, известен политик, председател на Българския национален комитет във Вашингтон. Българските емигранти пристигат през 1951 г. в град Цайлсхайм в Западна Германия, където със заповед № 53 на Американското военно командване на 20 октомври е създадена рота 4093. Първоначално в нея влизат 48 доброволци, през пролетта на следващата година още 38 души са превозени от Турция, Гърция и Италия със самолети на Американските въоръжени сили до военното летище във Франкфурт на Майн.”

Знамето и командирите на ротата.

Структурата на българската доброволческа рота е като на американската пехотна рота. Числеността й нараства до 200 души. Те са разпределени в 4 взвода, които изпълняват охранителни функции, има и един административен взвод. Българските бойци имат активна военна подготовка – теоретична и практична, тренировки по стрелба, участват в ежегодни учения, където печелят награди. Отначало ротата е настанена в град Цайлсхайм. След още две премествания през 1953 г. е предислоцирана в Гермерсхайм. Задачата й е да охранява военни складове с големи количества оръжие и военна техника, химически вещества и муниционни депа. Фотосите в изложбата показват знамето и емблемата на ротата, запознават ни с нейните командири. Начело на българската военна част последователно са лейтенант Стефан Бойдев, капитан Борислав Байчев и капитан Димитър Кръстев.

Отец Леонид

Запечатани са моменти от изпълнението на бойната служба, ученията, участията им в паради, в спортни турнири. На фотографиите можем да видим и как българските момчета заедно отбелязват националните ни празници, Коледа и Великден. В Гермерсхайм е изграден и българският православен параклис „Свети Иван Рилски”. В него около 10 години служи отец Леонид, потомък на големия руски държавник и дипломат граф Игнатиев, известен с приноса си за Освобождението на България от османска власт. Нашенци имат свой клуб, имат и фонд, който се събира от наема на клуба, отдаван за ползване на германски семейства при различни поводи. Ротата ни прави и дарения с благотворителна цел.

„Първоначално в Гермерсхайм тя е разположена в казарми от Втората световна война, след това са изградени нови казармени помещения за Американските въоръжени сили, където тя е преместена – разказва Йорданка Тотева. – Там имат най-добри битови условия, имат и библиотека с читалня и зала за часовете на инструктора. Тези часове са много важни. Инструкторите обикновено ги обучават за боравене с оръжие. Изнасят им и теоретични лекции – това е времето на Студената война, на заплахата от ядрено и химическо оръжие, от настъплението на комунизма в Източна Европа. Искам да добавя, че към всяка от националните роти е имало американски офицер и американски старши сержант. Освен българска доброволческа рота, са били създадени още полска, руска, чехословашка, албанска, литовска, латвийска и естонска роти. Всички те са формирали полк.”

Представителен взвод на рота 4093, 28 октомври 1961 г.

При своите посещения в българската рота Г. М. Димитров напомнял, че нашите бойци не са наемници, а са съюзници на НАТО. А самите те наричат себе си „хъшове в униформа”, тъй като се смятали за последователи на българските революционни традиции от времето на освободителните борби. През 1964 г., във връзка със съкращенията на Американските въоръжени сили в Европа, рота 4093 е разформирана заедно с останалите национални роти. Повечето нашенци остават в Германия, създават семейства там, други заминават за САЩ, Австралия и други страни. Изложбата в Националния военноисторически музей е създадена благодарение на даренията от фотографии и архивни материали. Даренията са направени от българи, служили в рота 4093.

Снимки: Венета Павлова

Още от категорията

Френският мъжки колеж  „Св. Августин“

Пловдив има забележително „френско наследство“

Забележителен щрих от историята на град Пловдив съхранява централната сграда на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е била дом на една от най-престижните образователни институции в страната през XIX в. - Френският мъжки колеж. Той..

публикувано на 22.01.22 в 09:50

Честваме Св. Евтимий, последният български средновековен патриарх

На 20 януари православната църква почита паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски. Той е сред най-великите българи от 14-ти век, последен водач на Търновската патриаршия.  Роден е след 1320 г. Става последовател на великият исихаст Теодосий..

публикувано на 20.01.22 в 10:24
Елеонора Крюгер на посещение на белогвардейци в град Шипка

Тайната на Елеонора Крюгер – по следите на Романови в село Габарево

През 2017 г. властите в Русия оповестиха, че са открили липсващите тленни останки на двамата най-млади престолонаследници Романови, за които се говореше, че са се спасили по чудо от кървавия разстрел на Николай II и на неговото семейство. Но..

публикувано на 19.01.22 в 11:45
Подкасти от БНР