Соцът като туристическа атракция

Можете да ги видите на много места в България. Двайсет и две години след демократичните промени паметниците от времето на социализма продължават да „красят” селски площади, паркове и дори централни градски улици. Безвкусните конструкции на партизани, партийни вождове и обикновени труженици навяват тягостни асоциации, свързани с комунистическия режим, белязал цяла една епоха, както и манталитета на няколко поколения българи. Западните туристи обаче гледат по друг начин на нещата. За повечето от тях да попаднеш на монумент на Ленин в някое затънтено балканско селце си е истинска находка. Уникално приключение е и да се гмурнеш на дъното на Черно море, за да разгледаш любимия самолет на Тодор Живков – последния социалистически диктатор.

Безмълвни свидетели на по-новата ни история, оставени на произвола на природните стихии, символите на социализма навяват тягостни асоциации, свързани с недалечното ни минало.

Новград е невзрачно селце в Северна България, което с нищо не се отличава от стотици населени места у нас. Но българи и чужденци редовно се отбиват в него. Спират с колите си в центъра на селото не за друго, а за да се снимат, ухилени до уши, пред желязната скулптура в цял ръст на Владимир Илич. Нищо чудно, че местните бранят паметника на пролетарския вожд като безценна реликва от опитите да бъде демонтиран, или… купен. Затова, когато преди време богат финландец броил 27 хиляди щатски долара, за да отнесе монумента в родината си, срещнал решителния отпор на местната общност. Подобни, забравени от демократичните промени структури, има на много места в страната. Безмълвни свидетели на по-новата ни история, оставени на произвола на природните стихии, тези призрачни символи на социализма се вписват по необичаен начин в динамичното ни съвремие.

Най-мастодонтският соц монумент в България е кацнал като летяща чиния на старопланинския връх Бузлуджа.

Най-мастодонтският социалистически монумент в България е кацнал като летяща чиния на старопланинския връх Бузлуджа. Става дума за т.нар. Дом-паметник на партията (става дума за БКП). Бетонната конструкция, издигната през 1981 г., е увенчана от 70-метров пилон, от върха на който, по-близо до звездите, блещукат 2 гигантски рубиненочервени петолъчки. От 20 години обаче паметникът се руши, под неумолимия порив на планинските ветрове и безстопанственото отношение на държавата. Това обаче не притеснява туристите, които се промъкват през разпадащите се бетонени блокове и висящите винкели в тържествената зала на Дом-паметника. Всеки, който попадне в нея, ахва от изненада. Гледката е сюрреалистична, достойна за декор на апокалиптичен филм за постядрената епоха. Отвътре залата прилича на изоставен космически кораб, покрит с мозайки и изображения на отдавна забравени събития и избледнелите ликове на герои, някои от които – отречени от историята.

Братската могила в Борисовата градина, известна преди промените като Парка на Свободата, се откроява на фона на езерото с лилиите.

Впрочем, не е нужно да ходите чак до връх Бузлуджа, за да се докоснете, макар и бегло, до тоталитарното ни минало. Разходете се из центъра на София. Там ще ви посрещне 37-метровият паметник на Съветската армия, превърнал се в предмет на ожесточени спорове, относно значението му и трябва ли непременно да се издига в сърцето на столицата ни. Това лято група младежи тайно оцветиха героичните скулптури на съветските войни като герои от американски комикси – Жокера, Супермен, Батман и прочие. Делото на чевръстите художници обаче бе скоропостижно заличено от активисти на неправителствена организация. Събитието беше широко отразено от българските и чуждите медии и за пореден път фокусира интереса върху реликвите от соца и мястото им в днешна България. В центъра на София се намира и още един популярен монумент от тоталитаризма. Става дума за Братската могила, издигната в чест на партизанското движение. Високият обелиск със скулптурни композиции, в чиято основа са поставени костите на загиналите в антифашистката съпротива, е построен край езерото с лилиите в Борисовата градина, известна преди промените като „Паркът на Свободата”.

Тежащият 45 тона монумент на Ленин, който до началото на промените се извисяваше в центъра на София, сега се помещава в новооткрития Музей на социалистическото изкуство в столицата.

Следи от тази противоречива епоха ще откриете навсякъде у нас – достатъчно е да се загледате в набързо скалъпените панелки, в административните сгради, построени в сталински стил или в избледнелите, едва четящи се лозунги на Партията, случайно оцелели тук-там. „С всички сили петилетката за четири години!”, „ Да живее българо-съветската дружба между народите!” и други куриозни послания, подобряват настроението на странстващия из по-изостаналите райони пътник.

Но, ако има място в България, където соцът е все още на почит, това е Правец – родното място на „другаря” Живков. Голяма част от местното население и до днес е признателно на последния комунистически държавен глава, превърнал града им във витрина на социалистическа България. 22 години след свалянето му от власт, паметникът на Живков се е изправил в цял ръст в центъра на града. Местните хора дори са кръстили улица на негово име, а къщата-музей и уникалната сбирка с подаръци, които бившият първи е получавал от други държавни глави, привличат ценителите на соца от страната и чужбина.

„Интересът е огромен – казва Галя Дикова – уредник в историческия музей. Идват и туристи от чужбина – американци, англичани, французи, холандци и пр. Къщата, в която Тодор Живков се е родил през 1911 г., е архитектурна и етнографска възстановка в типичния за района балкански стил. Посетителите разглеждат и фотоизложбата, проследяваща живота му от дете до държавен глава. Има снимки на родителите му, на посещенията му в страната и чужбина, и т.н.”

Но безспорен хит сред реликвите от соца е „Ту-154” – бившият правителствен самолет на Тодор Живков, който това лято бе потопен на дъното на Черно море, с цел да бъде превърнат в туристическа атракция. Впрочем, операцията по потапянето му бе отразена от CNN и Euronews. Само за първите 3 месеца подводният аероплан е бил посетен от над 500 гмуркачи от страната и чужбина. Сред тях беше и ексцентрична млада двойка, твърдо решена да се врече във вечна вярност във водолазни костюми не къде да е, а на 21 м. дълбочина върху корпуса на някогашната авиационна гордост на социалистическа България.