Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Легенди и вярвания за мечката

Снимка: БГНЕС

Добро или лошо момиче, красив момък и дори млада невеста – образите на мечката в нашия фолклор са много различни. В представите на народа ни тя има силата да лекува, да предпазва от болести и да дарява плодородие. Едновременно с това е символ на голяма физическа мощ. Страхът от нападенията на дивите животни е формирал редица ритуални практики, за които вярвали, че осигуряват закрила и сигурност.

На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети апостол Андрей Първозвани. В народния календар празникът се нарича Андреевден, Едрю, Едреевден и др. А мечката неизменно присъства в ритуалите и наричанията, защото се счита, че светецът е неин повелител. Затова Андреевден се нарича още Мечкинден.

Мечката излиза от зимното си леговище на Благовещение (25 март) и първо се окъпва в реката. Вярва се, че след това водата се е „отвърнала” – т. е. температурата й вече е добра за хората. Освен това е лековита, защото докосването на мечата козина носи здраве. По същата причина се извършва ритуално къпане на летния Андреевден (4 юли) в няколко селища на Северна България. Вярва се, че в деня на своя повелител мечката непременно ще влезе във водата.

За това как светецът победил силното животно, се разказват различни легенди. Едната история описва Андрей като монах, който живеел в пещера, близо до манастир в планината. В малкото стопанство на манастира имало и няколко кошера. Мечката все успявала да издебне монасите и да открадне меда. Накрая Андрей я хванал, обуздал я и я яхнал като кон. Според друга легенда свети Андрей имал малка нивица. Имал и волове, но мечката изяла единия от тях. Ядосал се мъжът, борил се яростно със звяра и накрая успял... Краят е подобен – кръвожадното животно трябвало да застане на мястото на изядения вол и да изоре нивата. Според учените, дълбокият смисъл в тези сюжети е отвоюването, облагородяването на част от дивия свят. Това, че светецът изпълнява функцията на орач, прави самото действие магическо и дълбоко символично. Само човек, който притежава неземни сили, може да победи неусвоената природа. И да я използва в създаването на културно пространство, даващо добри плодове.

Някога в България имало хора, които водели по селата дресирани мечки. Хората плащали на мечкарите с пари и храна, за да обиколят дома им – според народното вярване това носи щастие и плодородие. Съществувал и друг обичай, който се изпълнявал за здраве. Болните или наскоро оздравелите от тежка болест лягали на земята и оставяли мечката спокойно да стъпва върху тях.

Друга разпространена легендата разказва, че Свети Андрей единствен от апостолите нямал празник. Нямал и кон, но възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ, като видял какво силно животно е победил, рекъл: Който тебе не празнува, да го язди твоя кон. Затова на 30 ноември хората поднасяли ритуално варена царевица – любима храна на мечката според народа ни. Заедно с царевицата се варят и други зърнени храни – леща, боб, нахут, лимец. Сутринта семейството заставало до огнището и всеки взимал по малко зърна, хвърлял ги нагоре и произнасял: На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците. От варените зърна после давали на всички от фамилията, слагали по малко в храната на животните. Смята се, че от Андреевден нататък денят започва да нараства с едно просено зърно.

По нашето южно Черноморие почитат Свети Андрей наравно със Свети Никола, защото вярват, че и двамата са повелители на бурите и силните ветрове. А в Петричко разказват, че Андрей е баща на Никола. Мечка и мечкар са сред персонажите в кукерските игри, както и в карнавалните представления в Западна България. В този край на страната ни се изпълнява интересен предсватбен ритуал – годеницата се преоблича като мечка и се захваща на обредно хоро заедно с другите девойки. Без думи, само с мимики и жестове, тя пресъздава легендата за девойка, преследвана от потеря. За да я спаси, Господ й спуска кожа и я превръща в мечка.

На Андреевден се разказват още много приказки и легенди, посветени на мечката. Ето една от тях. Някога, много, много отдавна, в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил повторно за жена, която също имала момиче. Мащехата карала завареничето да върши цялата къщна работа, тормозела го с груби думи и с постоянното си недоволство. Веднъж, посред зима, дала на девойката черна вълна и заръчала да я пере, дорде стане бяла. Детето отишло на реката, започнало да пере, измръзнало, но така и не избелило вълната. Заплакало горко, защото не смеело да се прибере вкъщи. Внезапно пред него се появил белобрад старец, който попитал защо плаче. Като разбрал каква е работата, казал: Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой. После изчезнал. Детето дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха отворила, застинала от изумление – пред нея стояло златно момиче, което сияело като слънце. Решила да изпрати и своето дете, та и него да позлатят. Мързеливото момиче стигнало реката, хвърлило къделята и седнало на брега. Но никой не идвал. Измръзнало и заплакало, а щом заплакало, се появил старецът. Защо плачеш? – попитал той. Тебе чакам, да ме направиш златна, че да си вървя. Хубаво! Наметни си вълната и си отивай в къщи. Момиченцето грабнало вълната и тръгнало. Майка му го чакала до вратата. Щом чула стъпките му, бързо отворила. Но още по-бързо я затворила, защото пред нея стояла голяма черна мечка. Така злата мащеха и невъзпитаното й дете били наказани. Оттогава в деня на Свети Андрей разказват тази приказка.

Снимки: БГНЕС, pravoslavieto.com

Още от категорията

С празника на св. Андрей Първозвани започва поредицата от зимни празници

Честван в последния ден на ноември, в народните традиции Андреевден се осмисля като част от коледно-новогодишния празничен цикъл. Много от ритуалите, свързани с тази дата, се изпълняват и до днес. А дори най-младите у нас са чували поверието,..

публикувано на 30.11.21 в 07:00

Средище на родолюбие и познание в „Долината на чановете“

Тази година Националното училище за фолклорни изкуства в родопското селце Широка лъка навлезе в половин вековния си юбилей. С уникалното си профилирано обучение по народно пеене, традиционни български инструменти и танци, то се утвърди в средище за..

публикувано на 02.11.21 в 14:13
Икона на Свети Димитър от Несебър, XVI- XVII в.

Свети Димитър – закрилник и чудотворец

В българската традиция Димитровден е сред най-тачените и обичани празници. Източното православие чества паметта на Свети Димитър Мироточиви на 26 октомври. На същата дата е и народният Димитровден, свързван с поврата в годишното време. Вярва се,..

публикувано на 26.10.21 в 05:10
Подкасти от БНР