“Да даде Свети Трифон голям берекет”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Да даде Свети Трифон голям берекет” – това е част от благословията, която изричат у нас на Трифоновден. Ритуалът се изпълнявал някога на 14 февруари. Днес църковният празник, с който е свързан, се отбелязва на 1 февруари.

Народният празник Трифоновден наричат още Трифон Зарезан, Зарезой или Трифон Пияницата. Обичаят е трудов. Свързан е с отглеждането на лозята – на този ден се извършва първото “зарязване”, “порязване”, “закройване” на лозовите насаждения. Според селскостопанския календар старата дата е по-подходяща. По тази причина на повечето места у нас лозята ритуално се подрязват и на 14 февруари.

На 1 февруари – църковния празник, посветен на Свети Трифон, приел мъченическа смърт в името на своята вяра, в православните храмове звучи специална молитва. В нея миряните са наречени “лозе господне”, а в текста се отправя молба “благодатта да падне върху всяка лоза” – т. е. върху всеки отделен представител на общността. В някои храмове, например в Бачковския манастир, се чете специална молитва против вредители. След службата хората отнасят със себе си светена вода.

От началото на ХХ век се правят и литийни шествия с иконата на Св. Трифон. Обикаля се селището, както и лозята, които обикновено са извън него. На някои места дори свещеникът пръв зарязва лозето и пръска със светена вода. Трябва да отбележим, че същинската резитба се извършва месец по-късно – някъде през март, когато пролетното слънце раздвижва жизнените сокове на растенията. “Зарязването”, което се извършва на Трифоновден, е символично. То отбелязва началото на новата година за лозарите. След църковната служба към лозята потеглят групи мъже. Всеки носи хляб, вино, печена кокошка и други традиционни ястия, които ще постави на общата трапеза. Защото споделянето на храната и виното са задължителни на празника. Преди да започнат “зарязването”, стопаните се обръщат на изток, прекръстват се и отрязват една или повече пръчки. Поливат корените с вино и със светена вода. Около обед се събират за угощението. Преди да започнат, избират “цар на лозята”. Своята титла “царят” ще запази чак до следващия Зарезан. Всички гледат той да е добър човек, опитен стопанин, с голямо и сговорно семейство, да е имотен и късметлия. Защото качествата на “царя” ще се предават върху всички лозари през годината. Ако той е успял в живота и в труда си, по време на “царуването му” ще има голям берекет. Благоприятно ще бъде и времето – няма да има нито градушки, нито суша. Обикновено най-възрастният взема китка босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, и казва: “Който е честит, нека вземе китката и да бъде цар!” Останалите приканват този, когото са избрали, да приеме китката, а по-късно и “царската корона”, направена от лозови пръчки.

На някои места при “зарязването” участват двама мъже и тогава се разиграва истински фолклорен театър. Изричат се благословии с вярата, че нареченото с думи ще се превърне в действителност. Единствено на този ден виното се лее без всякакви ограничения. На трапезата всеки носи бъклица с вино, в която слага лозови пръчки. В края на угощението, развеселени и “добре почерпени”, мъжете се отправят към селото. Обредно обикалят домовете, където отново ги черпят с вино. Носят на ръце “царя”, когото непрестанно поливат с опияняващата течност. “Както се лее виното, така да растат лозите” – наричат всички. Щедрото проливане на вино, както и присъствието на лозовите пръчки в ритуалите, свързват този езически обичай с древнотракийските празненства в чест на Дионис – бога на виното.

Името Зарезан идва от легенда, разпространена в цялата страна. Свети Трифон, който бил брат на Богородица, отишъл да си зарязва лозето. Сестра му минала покрай него с младенеца на ръце. Присмял й се той, че отива в църквата на молитва, а е родила дете като мома. За тази обида бил наказан – вместо лозовата пръчка, отрязал носа си с косера (нож за подрязване на лозите). Любопитен факт е, че в иконографските изображения у нас Свети Трифон неизменно се изобразява с косер в ръка.

И до днес празникът Трифон Зарезан е един от най-веселите и обичани празници. Независимо от регионалните различия, той е сред най-разпространените народни обичаи. Всяка година почитателите на фолклорните традиции с радост повтарят старинните практики, съхранени от незапомнени времена.

Споделете

“Да даде Свети Трифон голям берекет”

Още от категорията

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Кукери, старци, бабугери, чауши … село Турия е домакин на маскарадни игри

Демоничният конник св. Тодор

Българско Национално Радио